Къде да търсим  щастието, защо понякога се получава така, че имаме материален стандарт, а чувстваме пустота в душата си. По темата разговаряме с доц. Маргарита Бакрачева, психоложка на "Здравница".

- Не малко българи се оказват в това положение - имат работа, дом, семейство, дете и не са щастливи? Защо така се получава?
Нека първо да  си дадем отговор на въпроса: "Какво означава „имам всичко“ – по чий стандарт?  Ако се измерваме спрямо  обективно изтъкваните неща, те ли са наистина тези, които ни правят щастливи?  Щастието е доста по-индивидуална,  непребродима територия, която има силно изразено субективно значение.  За съжаление, и обратната тенденция е вярна – ако ни липсват основни неща в ежедневието, това се отразява на чувството на щастие. Наличието им обаче не  гарантира щастие.

- Ако изпаднем в такава  ситуация, какво да  направим?
Всеки трябва да си отговори на въпроса: "Кои  са думичките, които свързва с „щастие“, без да се замисля, а да изброи първите неща, които му идват на ум, когато затвори очи. Това е първата индикация за лично значимите неща. На тази база може да се стъпи за очертаване на липсите – това може, както много често се случва, да е свързано с любовта. Но може и да се отнася до нещо, което  е съвсем "маловажно" и човек пренебрегва в ежедневието -  като разходка в парка например. Добре е да се комбинира и с отговор на въпроса „Кога за последен път се чувствах щастлив(а)? / Кога съм се чувствала най-щастлив(а)?“

- Мъжете или жените се чувстват по-нещастни?
Този  отговор ми е любим. В общ план няма разлика, но в ежедневието разликата е огромна. Защо няма разлика ? Защото дамите изживяват по-интензивно и по-често както положителни, така и отрицателни емоции.  Те  ги разкриват по-свободно и спокойно им дават израз, за разлика от мъжете. Силният пол също е силно чувствителен, но за много по-малък кръг теми и проблеми. И като се  тегли чертата се оказва, че полът не оказва значение върху чувството на щастие.А  най- хубавото е, че  независимо от географски, икономически, социални и индивидуални фактори, повечето хора се чувстват по-скоро щастливи, отколкото нещастни.

- Доколко максимата, че трябва да загубим нещо, за да разберем, че сме били щастливи е валидна?
Тя е валидна, но може да бъде много пагубна, когато стигнем до нея. Напълно естествено е да съжаляваме за нещо, което сме изгубили. В такива моменти от самосъжаление си слагаме розовите очила и гледайки назад, се връщаме  само към хубавите моменти, изкривявайки спомени. За да не потънем в такива мрачни мисли, е добре да си изведем нещата, които ценим, за да ги потърсим и намерим отново.

- Щастието може ли да е свързано с по-общо усещане - казваме, че българите сме по-негативно настроени,  а също, че  човек не може да бъде щастлив, докато има толкова страдащи около него?
Щастието зависи от много неща,  то в известна степен има и генетична предразположеност. Влияние оказват хормоналните промени, храната, която човек приема. Стресът и здравето са факторите, които пагубно влияят на чувството на щастие, както и липсата на достатъчно и здрав сън. Социалните и материалните фактори  също имат своето отражение. В цялата тази бъркотия на влияния нека се върнем км позитивното и да кажем най-общо,че то не подлежи на измерване – една пета от начина, по който се чувстваме, зависи от нас. Една пета понякога е цялото богатство на света.