Защо децата ни са неподготвени за живота? Отговорът на тези и други въпроси дава психоложката на „Здравница” доц. Маргарита Бакрачева.

- Децата ни са неподготвени за живота, установи международно проучване - кой е отговорен за това?
Работата по международни проекти, а и не само те показват, че няма държава, която да не отчита проблеми с образователната си система. Българското образование е до голяма степен академично за сметка на  липсата на  практически занимания. В това изследване напр., както бе посочено резултатите по математика и точните науки, по които нашите ученици са се представили добре, не беше отразено за сметка на  силния акцент върху негативния момент. Наистина, подобряването на образователната система е добре да бъде в посока на баланс между теория и практика, без да се приема наготово чужд модел.

- Не е ли твърде едностранчиво да виним само образованието за проблема?
Образователната система е част от обществото, т.е. до голяма степен отразява общата нагласа, визия и готовност  и търсене на решения. Разбира се, не е адекватно  родителите и социума  да очакват единствено училището да се справи с всички задачи, свързани с  обучението, мотивирането и предаването на знания и умения,

- Като тийнейджър  не знае как да постъпи, когато си е забравил GSM-а, може би са виновни новите технологии, а не той?
Готовите решения и лесният достъп оформят мирогледа.  Факт е, че и възрастни, които са живели без ИТ технологии преди, сега не само, че не могат да си представят живота без тях, но са забравили и начина, по който е било преди. Това обяснява защо подрастващите, ако не са видяли как реагира друг в подобна ситуация – е по-трудно за един тийнейджър да стигне до конкретно решение.

- Ако  един младеж  знае чужд език, няма  да се обърка в кое да е метро по света, нищо че не знае как да си купи билет в софийското, или не  е така?
Отговорът на този въпрос е до голяма степен свързан с условията в  страната. Голяма част от децата не използват метро поради липсата на  инфраструктура. Те,  логично нямат изграден  навик от ежедневието, а пренасянето на  комбинативност и умение от една сфера в друга е твърде абстрактно за 15- годишните. Този въпрос е прекалено обвързан с конкретна ситуация.  По-интересен би бил напр. отговорът дали биха попитали  някой минувач, или по-скоро биха потърсили информация в мрежата, защото такава е нагласата към общуване.

- Обяснението не е ли свързано с това, че някои са практични в живота, а други непрактични?
Разбира се, има хора, които са по-склонни към вглеждане в детайлите и търсенето на практически решения и такива, за които водеща е общата картина.Това ги насочва и при избор на професия.

- А приказката за неволята, която учи?
Този принцип остава общовалиден. Когато преживеем нестандартна  ситуация  си правим изводи и един вид ставаме калени в битки, израстваме, пренасяйки подхода от една ситуация към друга.  Част от процеса на самостоятелно учене може да се спести чрез наблюдаване на различни поведения в редица ситуации и  попиване на чужд опит наготово.  Когато опитът е само на  думи, без онагледяване и връзка с конкретна ситуация,  рискът остава висок.

- Кои са най-важните практични умения, в които трябва да възпитаме нашите деца?
Най-важно е да намерят връзката между нещата, които учат и това, което ги вълнува живота.  Знания  само докато мине изпита и за оценкат нямат никаква полза.  Всяко нещо е добре да има връзка с реалността. Напр., ако в час по рисуване задачата е да се нарисува ваза на лист хартия, тя може да бъде продължена с въпроса: „Къде смятат учениците, че е подходящо да  сложи картината, за какви посетители,  в каква галерия ?. Примерът е само, за да покажа, че всяка дейност може  да бъде обвързана  с живота и  да не остава в рамките на теоретичното, бързо забравящо се.