С доц. Маргарита Бакрачева, консултант на „Здравница” разговаряме за патологичната ревност, за любовта, раздялата и крайните постъпки, които бележат ежедневието ни.

- Доц. Бакрачева защо все повече мъже посягат на жените, с които са или са се разделили? Същото правят и жени, но сякаш по-рядко?
- Формата на  насилие с цел убийство, а още повече разширеното самоубийство са много крайни актове на поведение.  Общото между тях е усещането за безсилие, заслепеност от гнева и  липсата на алтернатива и смисъл, които до такава степен стесняват съзнанието и мирогледа, че извършителят не вижда смисъл в нищо, особено в продължаването напред.

- И в миналото е имало не по-малко изневери, не по-малко раздели и изпепеляваща любов, но  сякаш чувствата са били повече удържани?
Условията на стрес, безнаказаност, арогантност и нужда от това да се справяме сами с проблемите си, защото няма кой да ни помогне оказват своето допълнително влияние. По-голямата част от хората са стресирани и натрупали значително количество агресия, която  е готова да избухне всеки момент.

- Кое може да тласне един мъж да убие и детето си, след като се е разделил с жена си?
-До голяма степен свързването на детето с майката и подчиняването  на отношението към детето на максимата, че е своеобразно продължение на майката и затова не заслужава да живее.  Става въпрос за изкривяване на представата и попадане в плен на  силния афект.

- Защо се сблъскваме по-често у нас с търсене на подобно решение - всичко или нищо? Само дива ревност може ли да бъде обяснение?
- При всички положения става въпрос за изкривена представа и възприемане на света, което може да е  свързано с афект или  някои психически отклонения.  Напълно здрав човек може да загуби контрола над живота си, ако прекалено  силно се фиксира само върху една идея или мисъл1 и останалата част от света изгуби значение за него.

- Патологичната ревност, какво не знаем за нея?
- Това, което я подхранва е самият  ревнивец, а не обективните обстоятелства. Тя е необоснована по същността си, не е подкрепена с факти и се дължи на липсата на увереност и самооценка. Без значение какви са действията и поведението на другия, патологичният ревнивец намира измислени причини за гнева си.

Как можем да контролираме ревността - на половинката и своята?
- На първо място, да се запитаме имаме ли или даваме ли основания. Често недоразуменията, неизказаните думи и липсата на достатъчна комуникация в двойката стават причина за възникване и задълбочаване на проблеми там, където принципно не съществуват. Пораждайки се обаче те се самоподхранват.

- Мъжът насилник със сигурност е бил наясно, че става нещо с него, но не е  направил нищо. Тогава?
Убийството под влияние на афект често е спонтанно, а не предварително планирано. Обсебеният и фиксиран човек не си дава сметка за състоянието си.

- Казват, че жените, които търпят подобна ревност са склонни да защитават насилника си, защото ги е срам да признаят в каква ситуация са попаднали.Така ли е?
- Да, във всички случаи. Чувството за срам не е коренът на проблема. Това, което се получава е порочен психологически  механизъм. Сблъсквайки се с ирационално и необяснимо поведение, човек се опитва да внесе яснота. Тъй като няма логика в поведението на отсрещната страна, няма алтернатива освен да започне да се самообвинява и да изпитва чувство за вина. Ирационално, но факт.

- Никой не е застрахован от това, че няма да поиска да се раздели с половинката си. Какви съвети могат да помогнат в случая?
- Няма безболезнена раздяла, когато е провокирана от единия партньор, а това са 99 % от случаите. Другият се чувства наранен, предаден с изгубена инвестиция на време, емоции. И така се провокира и агресия, и автоагресия.  Възможността раздялата да прерасне в приятелство също не е решение. Въпреки това е важен начинът по който  се поднася информацията, за да се избегне задълбочаване на нараняването.