„Здравница” продължава с  рубриката, в която ви запознава с големите имена на медицината, чийто принос е позабравен в наши дни.

За един от най-големите български народни лечители Иван Раев (1876-1938 г.) се знае малко у нас. Опит за цялостна светлина на неговото дело хвърля книгата „Билката на кралицата” ( издателство”Кибея”), в която италианският автор Паоло Мацарело разказва за приноса на българския билкар в битката със заразната и смъртносна болест - постенцефалитен менингит, с която не могат да се справят страни като Италия и Германия.Основната заслуга за това най-ефективно за времето си лечение има големият билкар Раев, роден в Сопот.

Безспорен принос в популяризирането и финансирането на неговото лечение принадлежи на кралица Елена Савойска (1873-1952 г.), съпруга на италианския крал Виктор Емаунел ІІІ. Далечен спомен от това успешно българско-италианско сътрудничество в сферата на здравеопазването пази болница в Рим, която носи името на Иван Раев. Тук навремето работят самоотвержено специалисти от няколко държави, дръзнали да се доверят на съкровищницата на българската народна медицина и най-вече на отровната, но спасяваща билка - беладоната (Atropa belladonna), позната у нас още под името лудо биле, старо биле- многогодишен храст от сем. Картофови.

Нещо повече италиански и германски авторитети не просто прилагат лечението на Иван Раев, но и отстояват неговите превъзходни резултати пред международната научна общност. Водещите италиански лекари в битката срещу смърносносната болест постенцефалитен менингит допълват билково-диетичния подход на Раев с физиотерапевтични, психотерапевтични и други методи, за да постигнат трайни резултати.

В края на Първата световна война епидемия от „испански грип” се стоварва върху европейския континент, който е изтощен от масовото избиване в окопите. Но една друга епидемия настъпва и взема хиляди жертви -т.нар. летаргичен енцефалит, непозната и тайнствена болест с опустошителни размери. Лекарите са безсилни: объркващо своеобразие на заболяването - често срещат проявления на болестта години след острата й фаза, невропатологични разлики в протичането на заразната й фаза, доминирана от възпалителни процеси, и късна хронична фаза, в която преобладават дегенеративни изменения. Болестта започва коварно- със симптоми на заболяването Паркинсон без явни причини, често внезапно, като може да се отключи след бременност, физическа и психическа травма или някаква междинна болест. Води до разруха на тялото при което интелигентостта и съзнанието остават будни до края. Често се случва пациентите  да не издържат на мъките и се самоубиват. Най-необичайни трансформации претърпяват децата, при които се появяват психически и поведенчески нарушения.

На прага на големите изпитания, ето как започва да се наслагват кармичните връзки. Когато се ражда Иван Раев -на 17 септември 1876 г., в същата година се ражда и Константин фон Економо (лекар от гръцки произход, роден в Румъния, учил медицина в Австрия , а името на болестта летаргичен енцефалит на фон Економо, заради усилията му да улови духа на това  странно заболяване).
Бащата на Иван- Райо Атанасов, по професия тъкач, също събира билки, но обича да експериментира, особено в областта на ветеринарната медицина и става много търсен народен лечител и търговец на билки. Едно от билетата, което използва без страх е беладоната- за лечение на „болестта на бивола”, мистериозна сънна болест при животните със симпоми, подобни на летаргичния енцефалит.

Но билките, предадени от баща му, вече са обсебили момчето. През 1900 г. Иван Раев напуска родния си град и отива в Константинопол, където  спечелва доверието на един религиозен имам( ходжа), който му предава тайните на много лечебни природни свойства и тайни рецепти.

Връща се в родния Сопот и тук скоро му се налага да спасява младеж със странни симпоми, натровил се с беладона. Успял да го върне отново към живота, Раев забелязва, че състоянието на младежа отпреди инцидента се подобрява.

Ефектите на беладоната върху човека са описани от стар английски билкар така: горещ като заек ( температура), сляп като прилеп( мидриаза и парализа на очната акомодация), сух като кокал( блокиране на слюноотделянето, сълзенето и потенето), червен като цвекло( зачервявяне на лицето и врата), луд като кокошка( халюцинации и психомоторна възбуда).

За да извлече активните вещества на корените на беладоната Раев използва бялото вино, което традиционно се прилага за получаване на извлеци и отвари. За да уравновеси страничните действия на беладоната, той добавил други естествени съставки в своята смес: индийско орехче, аир, медицински въглен, мента и др.

Славата на Раев като знахар расте от ден на ден , той открива магазин „Билка” и съдбата прави така, че е извикан да лекува италиански военен в България чрез щвейцарски служител в посолството. След като болният бил излекуван при посещение в кралския двор в Рим, италианецът разказва за чудодейния билкар на кралица Елена Савойска. Така колелото се завърта : решението да се експериментира в Италия „българското лечение”, после начинанието прераства в амбициозна и успешна програма, осъществявана в болнични заведения, съпроводена с много дискусии.

През последните десетилетия делото на изкусния лечител Иван Раев потъва в незаслужено забвение, особено у нас. Италианецът Паоло Мацарело споделя, че по време на специалното си пътуване в България открил твърде малко данни за него и е трябвало „ да се утеши” с факта, че гробът на лечителя е обрасъл с… билки.