Покрай много хубави мигове на Коледа, си даваме сметка и че остаряваме. С още една година. Този път на помъдряване крие много рискове,  тъй като искаме да останем с младежко излъчване и  млад дух. Защо се превръщаме в "лелки" и как да излезем от тази си "кожа" разговаряме с психоложката на "Здравница" доц. Маргарита Бакрачева.

- Някои  жени, за съжаление, се превръщат в „лелки” в прехода към  зрели  дами и подхождат към нещата с апатия, мърморене, умора, асексуалност. Защо става така?
- Приемането на възрастта и промените, които са свързани с нея не подминават никоя жена.  Това, което наблюдаваме в двата крайни модела, е пълната апатия и олелчването. Този модел е характерен за жени, които принципно не са се чувствали особено „популярни“ и не са имали високи амбиции. То може да се случи и в резултат на депресия при появата на бръчки при някоя хубавица. Или  когато жената се е почувствала спокойна, че е създала семейство и няма какво толкова да го мисли повече. Другият антиподен модел е на неистовото търсене на възможност възрастта да се скрие:  напр. носене на дрехи, прически и аксесоари, характерни за тийнейджърските години, което повдига специфично духа. В златната среда са дамите, които успяват да постигнат вътрешния си баланс.

- Как да постъпим, ако усетим, че изведнъж сме станали неатрактивни за другите – изразяваме се скучно,  връщаме лентата назад, все теми които не интересуват никого?
- Погледнато общо, този поведенчески модел изпълнява защитна функция. Вместо да се бори за  вътрешна хармония или да приеме  неизбежните факти в живота, по този начин жената се защитава срещу евентуално разочарование. Липсата на полагане на грижи за себе си, нежеланието за личностно развитие предпазват от болката на евентуалния неуспех. Страхът от провал и липса на достатъчно лайкове и преодоляването му е  ключът към излизането от омагьосания кръг.

- Колко време все пак отнема борбата с тази ситуация?
- Твърде е индивидуално и отговорът опира до вътрешната мотивация.  Ако жената реши да се раздели с ролките и пеньоара и е вътрешно готова за това, промяната става мигновено.

Ако ние  искаме промяната, но чуваме вътрешното ни аз, което ни казва  „Нямам сили, уморена съм, не ме интересува какво говорят хората...

Остаряването, бръчките, килограмите в повече не са края на света. Вероятно дамите отново забравят, че това, което ни прави щастливи, а и харесвани от другите, е цялостното вътрешно излъчване. Много често сме свидетели как неатрактивни жени, които не блестят и с особени умствени качества, се радват на успех. Причината е в  това, че те се чувстват добре в кожата си, не се сравняват как са изглеждали преди 20 години. Трябва да се научим да се радваме на това, което имаме и да сме благосклонни, дори да заобичаме недостатъците си.

- Как да познаем, че сме във форма?
- Няма как да избегнем външната оценка. Както започва изграждането на самооценката в детството, така и през целия ни  жизнен цикъл, я поддържаме като се оглеждаме в другите и поемаме техните оценки.  Разбира се, можем да си помогнем. Първият сигнал – когато в магазина и колегиално към нас започнат да се обръщат с „госпожо“ усещаме как настръхваме. Какво стана с обръщенията момиченце, госпожица? Идеята е, че  следва да се научим да долавяме оценката и положителното в нея.  Комплиментите, които получаваме, без да се стремим да чуваме нереални неща.  В крайна сметка, ако на 40 към нас се обърнат с „Накъде, момиченце“, това значи, че се държим не много съобразно годините си.

- Как да посрещнем зрелостта? Защо изпадаме в криза, че младостта си отива от нас...
- Възрастовите кризи са неизбежни. Те бележат края на един етап от живота и преминаването в друг. Носят равносметка на изминалия и предстоящия път. А болката идва от факта, че времето няма как да се върне назад, че остава все по-малък брой активни години. Спасението е  да гледаме максимално момента, тук и сега. Кое ни прави щастливи? С кого искаме да се видим? Какво искаме да направим? И най-вече на колко наистина се чувстваме.