Често се чудя как хората не вярват, че чудесата са възможни...
В моя живот, в живота на семейството ни, без вяра в Този, Който сътворява чудесата, нямаше да можем да преживяваме нито радост, нито скръб...


Но, нека започна тази история така: Бяхме планували да почиваме на Черноморието, в дива и красива местност. Бяхме направили резервация за седмицата 11-15.08.08.

За да тръгнем за морето,  трябваше да е изпълнена и една много важна подробност - единият от нашите синове се нуждае от редовни кръвопреливания (на всеки 3 седмици) и точно на 06.08. трябваше да бъде осъществена поредната хемотрансфузия. Оказа се обаче, че нито на 6, нито на 7, и както се очертаваше и на 8.08 това нямаше да бъде възможно поради липсата на кръводарител с неговата кръвна група (А-).

Реших, че нещо трябва да се направи... Ние живеем в Стара Загора, а кръвопреливанията се осъществяват в София; т.е нуждаех се от кръводарител, който да дари в София. И това го разбрах в четвъртък вечер (на 07.08.).. Какво можех да направя? Ако трябваше да намеря някой дарител, който на другия ден да дари в Стара Загора, някакси щеше да ми се стори малко по-лесно или малко по-възможно... Ето , че стоях в 19,00 часа пред скайпа, изпълнена с тревога, хиляди въпроси, много упреци, прелитащи през ума ми и без отговор, какво трябва да направя. Помолих се... Видях в скайп името на човек, който бе дарявал и преди за сина ми.. Написах му няколко реда, споделяйки болката и проблема си. Познайте каква беше изненадата ми , когато той ми отговори, че ще дари кръв.. Тогава продължих с молбата си, че това трябва да се случи на другата сутрин и то в София. Той ми отвърна, че в момента се намира в София и че ще го направи, просто да кажа къде и кога ще се срещнем, за да уточним подробностите как да стане ясно, че дарява точно за сина ми... Нямах думи... само сърцето ми туптеше отново с ритъма на благодарността и почитта към личности като  моя дарител... Бях сигурна, че единствено Бог бе в състояние да подрежда точно така безизходната ситуация, да намира своя изходен път...

На следващата сутрин пътувах към София. Когато се отзовах в Кръвния център, говорих с една от лекарките, която е запозната с проблема. Споделих й, че желая дарената кръв в петък сутринта да бъде прелята на сина ми в понеделник сутринта, надявайки се да отпътуваме за морето поне във вторник... Лекарката ми обясни фактите, (които добре познавам), че това не е възможно, поради техническо време, от което се нуждае всяка една дарена кръв за изследвания, з а да бъде гарантирано, че е безопасно нейното преливане на пациента и тя не би му навредила. След като приключи кръводаряването, отново се озовах при същата лекарка, с която бях говорила, за да й покажа бележката, която бях получила, тя ме посрещна с новината, че молбата ми ще бъде изпълнена и в понеделник сутринта ще бъде възможно да се осъществи кръвопреливането. Бях повече от щастлива - нали се бяха изпълнили моите очаквания... Срещнах се с лекуващата лекарка на моя син , разказвайки й за всички мои преживявания и вълнения...., след като разбра, че сме планували да заминем на море в понеделник, тя просто ми предложи да извърши кръвопреливането в събота (когато е нейния почивен ден). Разбира се това вече беше свръх очакванията ми и плановете ми.  Нямаше какво да добавя, дори не можех да си поема въздух, просто знаех, че Бог ни познава повече от самите нас, че прави повече, отколкото ние мислим или мечтаем...


Така е това е една история с много  благословен край... След която имахме прекрасно време на морето...