Има ли такова нещо като целебен глад?
.jpg)
Как да пречистим организма си с „Подмладяващият ензим“ от д-р Хироми Шиния .
В последните години здравословното хранене стана все по-чест обект на изследвания, свързани с борбата срещу болестите и на ползите от добрата диета върху човешкия организъм. Но възможно ли е чрез правилната храна да противодействаме и на процеса на остаряване на тялото ни?
Световноизвестният гастроентеролог д-р Хироми Шиния, автор на международните бестселъри „Ензимният фактор“ и „Микробният фактор“, дава отговор на този въпрос в книгата си „Подмладяващият ензим“, която излиза на българския пазар в ново издание.
В дългогодишната си лекарска практика д-р Шиния прави продължителни изследвания в посока решаване на проблема с остаряването. Той изследва клетки, които нарича newzymes или „подмладяващи ензими”, които са в състояние да предизвикат в тялото процес, който унищожава вредоносните клетки „зомби” и ни помага да поддържаме здравето си и да лекуваме болестите.
В „Подмладяващият ензим“ д-р Шиния се позовава на огромния си опит и наблюдения, свързани с въздействието на различните храни върху храносмилателната система.
Според него съвременните хора сме жертва на собствения си успех – ядем твърде много и твърде често. Оказва се, че когато свикнем да си угаждаме, ние се лишаваме от възможността да включим рециклиращата дейност в нашите клетки и да активираме подмладяващите ензими.
А в основата на „неправилното хранене“ и начин на живот се крие и причината за редица заболявания, обострили се в наше време – като силни алергии, депресия, деменция и Алцхаймер.
Написано на достъпен език, „Подмладяващият ензим“ обяснява някои от най-сложните процеси в нашето тяло и се превръща в изчерпателен наръчник как да променим начина си на мислене и хранене.
От храната, която ядем, и от водата, която пием, зависи нашето здраве. И само от нас зависи дали ще подготвим тялото си за дълъг и щастлив живот, изпълнени с енергия.
Откъс от книгата
От години говоря на пациентите си и пиша в книгите си колко е важно да се храним правилно. Човек наистина е това, което яде и което пие. Продължавам да го повтарям, защото никой не вижда въздействието на храната върху тялото по-добре от мен, когато преглеждам червата.
В началото на лекарската ми практика не знаехме, колкото знаем сега, за връзката между храненето и здравето. Понеже съм гастроентеролог, беше естествено да се замислям как се хранят моите пациенти с проблеми с дебелото черво. Започнах да ги разпитвам какво ядат и колко вода пият. Същевременно забелязвах определен модел в състоянието на червата на хората, които консумират много месо или млечни продукти, от една страна, и на хората, които се хранят най-вече със зеленчуци и зърнени храни, от друга. Също така започнах да си давам сметка, че много – може би повечето – хора са обезводнени, защото не пият достатъчно вода.
От 1963 година практикувам по половин година съответно в Съединените щати и в Япония и започнах да забелязвам разлика в състоянието на червата на японците и американците, както и между японците, възприели западния начин на хранене, особено на онези, които консумират месо и мляко, и на другите, които продължават да се хранят предимно с ориз и дребна риба.
Преди края на Втората световна война японците не употребяваха много краве мляко и през поколенията храносмилателната им система не се е развила така, че да е в състояние да го преработва добре. Моята лична история, която ме накара да проумея това, е много тъжна. През 1963 година пристигнах с младата си съпруга в Ню Йорк и започнах работа като стажант по хирургия в Медицинския център „Бет Израел“. През повечето време съпругата ми не се чувстваше добре и това ѝ пречеше да кърми малката ни дъщеричка, затова започнахме да я храним с хуманизирана формула, приготвена от краве мляко. Бебето плачеше много и изпражненията му често бяха воднисти. После цялата му кожа се обрина. Сърбежът не му даваше мира. Съпругата ми забременя отново. Раждането на нашия син ни изпълни с радост, но не след дълго бебето получи кървене от дебелото черво. Горе-долу по същото време участвах в разработването на първия колоноскоп и използвах много внимателно един миниатюрен, примитивен вариант, за да изследвам малкия си син. Дебелото му черво беше възпалено и детето страдаше от улцерозен колит.
Започнах да правя проучвания, търсейки причината за тези проблеми. Реших, че може би се крие в кравето мляко в бебешката формула. Щом отстранихме кравето мляко, състоянието и на сина ми, и на дъщеря ми бързо се подобри. Като дете съпругата ми беше посещавала училището към един католически манастир в Япония. На учениците давали мляко като жест на добра воля от САЩ в помощ на японските деца. За жалост, тогава никой не е знаел достатъчно, за да си даде сметка, че японските деца не са в състояние да преработват млякото, и това довело до проблеми със стомашно-чревната им система. Сега ми е ясно, че съпругата ми е имала алергия към млякото, каквато щяха да проявят по-късно и двете ѝ деца. Многократното излагане на тази храна поражда алергична реакция и имунната система става свръхчувствителна. По-късно бе диагностицирана с автоимунната болест лупус.
По онова време вече работех в известна болница в Ню Йорк, но всичките опити, моите и на моите колеги, да помогнем на красивата ми млада съпруга, оставаха без успех. Смъртта ѝ разби сърцето ми – заради нея самата, заради нашето семейство и заради рамките на моята професия, която бях избрал с толкова вяра, страст и любов.
Всекидневните ми наблюдения и сравняването на хранителния режим със здравословното състояние на дебелото черво ме убедиха, че от храната, която ядем, и от водата, която пием, зависи какво е нашето здраве. Посветих повече от петдесет години да придобивам все повече знания в тази област. Много учени изследват подобни идеи с обещаващи резултати. Нутриционистиката се възползва от откритията за ставащото вътре в тялото до клетъчно ниво; това е една от най-вълнуващите сфери за работа на изследователите днес. Особено ме интересуват новите изследвания, които показват как остаряващите клетки (аз ги наричам „клетки зомби“) са в състояние да предизвикат много от ефектите на остаряването. Повечето изследователи мислеха, че тези клетки са безобидни мъртви останки, които се носят из тялото. Сега започват да си дават сметка, че тези увредени, мръсни клетки съвсем не са мъртви, а вероятно са една от причините за остаряването на нашето тяло.
Наблюденията ме убедиха, че отстраняването на отпадъчните продукти в клетките е също толкова важно, колкото отстраняването на отпадъчните вещества от дебелото черво. Работя с един клас ензими, който наричам newzymes или „подмладяващи ензими“. Смятам, че тези подмладяващи ензими са в състояние да предизвикат в тялото процес, унищожаващ клетките „зомби“, процес, който спомага кожата и артериите да се поддържат еластични, костите – силни, кръвта – здрава, и дебелото черво – розово и чисто.
Когато бях малък, родителите ми ме записаха да уча бойни изкуства. В Япония бойните изкуства се смятаха за важна част от образованието на мъжа. Усвоените тогава умения се оказаха безценни за живота ми по-нататък. Така например благодарение на този тренинг се научих да използвам еднакво добре и лявата, и дясната си ръка. Въпросното умение е една от причините да стана много сръчен хирург и още в началото на кариерата ми да ме изберат за асистент на прочутия д-р Крон в операционната зала на болницата „Бет Израел“, което ме тласна по пътя на гастроентерологията.
В залата по бойни изкуства от моето детство нашият учител наричаше този поток ки – на английски език се превежда като „жизнена сила“. Колкото и добре да звучи, е прекалено неопределено, за да бъде от полза. Жизнената сила дава живот на всичко, следователно всичко има жизнена сила, нали? Да, но някои неща имат по-голяма жизнена сила от други.
Става ли дума за жизнената сила на храната, може да се предположи, че жизнената сила на здравите растения, пораснали в богата на минерали почва без пестициди, ще бъде по-голяма от жизнената сила на растенията, отгледани с химически торове, пръскани с инсектициди и откарани на хиляди мили дни след като са обрани. Някои суперхрани притежават забележителна жизнена сила, концентрирана в тъмните, богати на антоцианини дребни плодове като боровинки и годжи бери. Обикновено тези храни са растителни видове, които са се приспособили към особено трудни за съществуване условия, като са се научили да се предпазват посредством стратегии и да съхраняват жизнената си сила.
Пиша тази книга заради огромното си желание да споделя с вас наученото как да поддържаме изумителната способност на нашето тяло да се предпазва от болести и да ги лекува. Вътреклетъчната детоксикация е важен ключ към свободното протичане на ки.
|
|
Още от "Красота и здраве (12)"
Как да направим алкално пречистване на тялото?Съветите са Рос Бриджфорд - коуч по здравословен начин на живот и специалист по алкално и антивъзпалително хранене. ...още |
Японската революция в грижата за кожатаЩе се запознаете с техниките и масажите, чрез които да тонизирате мускулите на лицето си, да стегнете кожата на брадичката си, да възстановите свежия ...още |
Пропусна ли България шанса за Нобелова награда за медицина? (част 2)Нобеловата награда за 2018 г., присъдена на американеца Джеймс Алисън и японеца Тасуку Хонджо, доказва теорията и изследванията от 80-те години на бъл ...още |
Пропусна ли България шанса за Нобелова награда за медицина? (част 1)Нобеловата награда за 2018 г., присъдена на американеца Джеймс Алисън и японеца Тасуку Хонджо, доказва теорията и изследванията от 80-те години на бъл ...още |
Сироп от черен бъз - без захар
