Тазгодишните носители на Нобеловата награда за медицина и български лекар-имунолог, доц. д-р Влади Манев (вдясно), са изследвали възможността за деблокиране на Т-клетките на имунната система при болни със злокачествени тумори (ин витро). Доц. д-р Манев е регистрирал откритието си през 80-те години на ХХ век - нов подход как да бъде освободен отделяният от раковите клетки протеин, който блокира Т-клетките на имунната система. По-късно на основата на откритието разработва и регистрира три патента за изобретения и два патента за полезни модели - т.нар. малки патенти.

- Доц. Манев, оспорвате ли справедливостта на тазгодишните Нобелови награди по медицина?
- С настоящата публикация не се оспорва по какъвто и да е начин справедливостта и правомерността на определените за носители на Нобелова награда по медицина за 2018 г. учени - американецa Джеймс Алисън и японецa Тасуку Хонджо. В тази връзка съм длъжен да поясня следното. Първо, във всяка област на науката от решаващо значение е изначалният творчески замисъл, идеята и изпреварващо времето формулиране на стратегическата цел. Без нея е невъзможна каквато и да е успешна научна дейност. Второ, Нобелова награда се дава за изпреварващо приоритетно стратегическо мислене, но и когато откритието вече е внедрено в практиката и е доказало своята ефективност. Трето, след 01.10.2018 г. вече се убедих в приоритетното си стратегическо мислене, но доказателствата за откритието са в първоначално ниво при лабораторни условия (ин витро).Те са достатъчни, за да се регистрира откритие, но са недостатъчни, за да се публикува в чужбина в авторитетно западно научно списание, за да бъде признато. Истината е, че до 90-те години нямахме още моноклонални антитела и съответната апаратура, а след 90-те години по независещи от мен причини нямах възможност да работя в имунологичната лаборатория, която съм създал. Успях да се завърна за кратко след три години прекъсване, но тогава апаратурата бе повредена. Не се отпуснаха средства за ремонт, нито за моноклонални антитела. У нас преди 30 години да се мисли за създаване на иновативна клиника за имунотерапия на рака и за внедряване на откритие беше не само несериозно, но и изобщо невъзможно. И досега в страната ни все още няма разкрита нито една клиника за клетъчна имунотерапия на рака или такова звено. За това е борбата ни повече от две десетилетия. Смятам, че би било престижно за страната ни, ако държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, заяви присъствие пред Нобеловия комитет, заяви, че има български лекар-имунолог, който е регистрирал откритие преди 30 години в стратегическото направление за „деблокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет”. Това именно е отличено с Нобелова награда за медицина за 2018 г. В тази връзка сме депозирали предложение до Министъра на здравеопазването г-н Кирил Ананиев (Вх.№92-Ф-78 /09.10.2018 г.).

Нобеловата награда за медицина за 2018 г. е доказателство за правилността на теорията, за насоката и резултатите в изследванията ми. Те са резултат от изпреварващ времето си стратегически творчески замисъл и извършените предклинични изследвания. За клиничните не е имало условия. Справедливо би било да се получи морално признание от Нобеловия комитет.

- Разкажете повече за новите носители на Нобеловата награда по медицина – Джеймс Алисън и Тасуку Хонджо.
- Американецът Джеймс Алисън от Университета в Тексас, САЩ, и японецът Тасуку Хонджо от Университета в Киото, Япония, започват работа в началото на 90-те години на ХХ век по стратегическата цел да се „деблокира и стимулира Т-клетъчния противотуморен имунитет”. Те работят повече от 20 години, докато се стигне до необходимите резултати в клиничното проучване. На 01.10.2018 г. медиите съобщиха, че „Двама учени, открили нов подход за борба с рака, печелят Нобеловата награда за медицина за 2018 г.” Американецът Джеймс Алисън и японецът Тасуку Хонджо са изследвали независимо един от друг възможностите за стимулиране на имунната система срещу раковите клетки. Те поотделно са изучавали протеини, които блокират Т-клетките на имунната система, и как те могат да бъдат освободени, така че тя да бъде активирана срещу тумори.

Десетилетия, близо век, учените работят върху това имунната система да може да разпознава раковите клетки като „чужди” и да се създаде нов вид противоракова терапия. Биологията при бозайниците и човека се оказа много по-сложна. Най-общо и схематично Т-лимфоцитите биват: общи, маркират се като CD3, техните субпопулации са Т-хелпери (СD4) - стимулиращи имунния отговор, и Т-лимфоцити супресори (CD8) - потискащи имунния отговор. Има още един вид Т-регулаторни клетки. Учените Алисън и Хонджо откриха, че ако бъдат потиснати рецепторите върху Т-регулаторните клетки, които имат супресиращи свойства върху функцията на Т-лимфоцитите чрез рецептори, отбелязвани като CTLA-4 и PD-1, то би могло да се усили имунният отговор срещу раковите клетки, т.нар. „отрицателното имунно регулиране”. Клетъчните инхибиращи рецептори, отбелязвани с CTLA-4 и PD-1, действат като прекъсвачи за активността на Т-клетките. Точно тези рецептори са отговорни за поддържане на сложното равновесие на имунната система. Те така регулират имунната система като я пазят от свръхсилен имунен отговор и го потискат, защото свръхсилният имунен отговор може да навреди на собствените клетки на тялото и да предизвика тежки увреждания от автоимунни заболявания.

След почти 20 години работа, клиничните изпитания през 2010 г. на Алисън и Хонджо доказват, че терапията с Т-клетъчен потискащ (спирачен) рецептор, наречен PD-1, е ефективна срещу рак на белия дроб, рак на бъбреците, рак на кожата и лимфом (рак на имунната система). Още по-добре, комбинираните терапии за блокиране на CTLA-4 и PD-1 са още по-ефективни при пациенти с меланом. Днес тези противоракови терапии се наричат още „терапии на контролни точки”. Както при другите ракови терапии, така и тази има странични ефекти, тъй като Т-клетките понякога атакуват и здрави клетки. Но страничните ефекти обикновено се управляват и изследователите търсят начини да ги намалят. Нобеловият комитет за награди определя, че работата на Алисън и Хонджо „революционализира лечението за рак и фундаментално промени начина, по който виждаме как може да се управлява ракът”.

- Кога започнахте своите изследвания? Как, откъде Ви дойде идеята за иновативния подход в лечението?
- Проблемите в съвременната терапия на онкоболните не са малко, но биха могли да се формулират два основни проблема:
1. Възникване на противопоказания по време на терапията.
2. Възникване на рецидиви след няколко месеца до две-три или повече години, след успешно приключила химиотерапия.
Признатите ни патенти за изобретения и полезни модели имат предназначение: 1. Да се намалят страничните ефекти. 2. Да се подпомогне организма така, че пациентът успешно да завърши химиотерапията и бързо да се завърне към нормалния живот. 3. При успешно приключила химиотерапия оптимално да се профилактират рецидивите.

Първите стъпки за проучвания в областта на имунотерапията на рака започнах като студент пети курс медицина в края на 60-те години на ХХ век като кръжочник в Катедрата по патофизиология с ръководител проф. Атанас Райнов. Благодарение на полученото съдействие можах да започна да работя по моя оригинална идея, а именно да се използва жива противовариолна ваксина (срещу едрата шарка) за антигенно обогатяване на един от най-злокачествените експериментални тумори - миши сарком 180 на Крокер. Идеята беше като се инжектира в тумора вирусът, да се включи в обмяната на клетката така, че да се промени антигенната му характеристика по начин, който да го направи чужд за организма. Проучванията ми не биха били възможни без подкрепата със съвременни имунохимични методи (имуноелектрофорези, електрофорези и др.). Те се провеждаха на екстракти, получени след хомогенизиране на туморите, обогатени с ваксинален вариолен вирус. Това стана и благодарение на съдействието на изключителния преподавател и учен проф. Тодор Николов - ръководител на Катедрата по биохимия в Биологичния факултет при СУ „Климент Охридски”. Там срещнах и бъдещата си съпруга. Оказа се, че сътрудничеството и свързването в личния живот на лекар-имунолог и биохимик е плодотворно. Първоначалните ми изследвания установиха достоверни разлики при имуноелектрофорезите и елекрофорезите на пробите, обработени с ваксиналния вирус в сравнение с контролите. Резултатите са публикувани в сп. „Премедикус“ 1968 г., МА София. Около две десетилетия по-късно известният имунолог проф. Зегюри от Институт „Пастьор“ в Париж прави свои предвиждания, според които „най-перспективните насоки в борбата със СПИН и РАК е използването на ваксиналния вариолен вирус”. Той не е могъл да знае, че тази тогава оригинална идея е принадлежала преди години на един български студент по медицина. Това бяха първите ми опити да се насоча към имунотерапията на рака. Продължих през целия си професионален път и живот и досега да съм посветен на тази кауза. Имах вътрешната увереност, че в природата, за да има баланс „за всяко нещо има и анти-нещо”. Бях убеден, че не е възможно да няма в организма при бозайниците и човека специализирани клетки, които да бъдат балансьори срещу раковите клетки. Около 10 години по-късно бяха открити Т-лимфоцитите, а по–късно и техните субпопулации. Това беше начало, посветено на имунотерапията на рака. За да започне да се работи в това стратегическо направление на медицината, беше нужно, първо, да се прокара и признае и у нас специалността „имунология“. Второ, да създам лаборатория по клинична имунология с възможност за работа по имунология на туморите. И трето, да се създаде специализирана лаборатория по имунология на туморите и специализирана мултидисциплинарна клиника за клетъчна имунотерапия на рака. Повечето от тях не успях да създам и все още липсват у нас. Осъществих по своя инициатива през 70-те години на ХХ век първия у нас индивидуален план за специализация по клинична имунология. През 1981 г. създадох лаборатория по клинична имунология. През 1986 г. придобих първата диплома по специалността „имунология“. За периода 1979 - 1989 г. обосновавах необходимостта от създаване на самостоятелен Център по клинична имунология (с ранг на катедра), но специализирана лаборатория по имунология на туморите не успях да създам. Никого не успях да убедя за необходимостта от такава лаборатория. Не само през 80-те и 90-те години, но и доскоро на имунотерапията на рака у нас почти никой не гледаше сериозно. През 1982 г. започнах да правя първите си проучвания върху Т-лимфоцитите, изолирани от кръв на болни с различна локализация на солидните тумори.

Творческите идеи се зараждат след денонощна работа върху публикации от специализирана, предимно медицинска, чуждестранна литература по имунология на туморите. Идеята за иновативния подход в лечението се породи от натрупаните научните факти в специализираната литература. При сегашното състояние в света са патентовани стотици високотехнологични съвременни ваксини, ефективността, на които е около 5%, т.е. нямат ефективност. Стигнах до извода, че има някакви неизвестни механизми, които блокират Т-клетъчния противотуморен имунитет. За един от тези механизми стигнах по логичен път. Зададох си въпроса в природата при бозайниците и човека има ли феномен на физиологично, временно потискане на имунитета? Такъв феномен е бременността. Установено е, че настъпва временен имунен дефицит и той се дължи на един от имуносупресиращите фактори, които са ембрионалните белтъци при бременната жена. Така стигнах до обоснованото предположение, че вероятно и ембрионалните белтъци, отделяни от злокачествените тумори-карциноми, имат имуносупресиращ ефект. Проверих тази своя идея в експеримент и тя бе доказана. Регистрирах я и получих Авторско свидетелство за изобретение №41087/1988 г. с приоритет от 1983 г. Името е ”Метод за установяване сенсибилизация на Т-лимфоцитите към карциноембрионалния антиген”. Доказахме за първи път в света, че карциноембрионалният антиген (СЕА) не само блокира важен рецептор на Т-лимфоцитите, но е ключова молекула в имуносупресията на Т-лимфоцитите при карциномите. Този научен факт бе потвърден 1 година по-късно от австралийски имунолог, а след това и от италиански имунолог. Нещо повече, ние установихме и възможност как да се деблокира рецепторът, отговорен за функцията на Т-лимфоцитите.

Всички статии в "Прочетено за Вас ..."

Всички статии в "Красота и здраве (12)"

Още от "Красота и здраве (12)"

Има ли такова нещо като целебен глад? В последните години здравословното хранене стана все по-чест обект на изследвания, свързани с борбата срещу болестите и на ползите от добрата диета въ ...още

Как да направим алкално пречистване на тялото? Съветите са Рос Бриджфорд - коуч по здравословен начин на живот и специалист по алкално и антивъзпалително хранене. ...още

Японската революция в грижата за кожата Ще се запознаете с техниките и масажите, чрез които да тонизирате мускулите на лицето си, да стегнете кожата на брадичката си, да възстановите свежия ...още

Пропусна ли България шанса за Нобелова награда за медицина? (част 2) Нобеловата награда за 2018 г., присъдена на американеца Джеймс Алисън и японеца Тасуку Хонджо, доказва теорията и изследванията от 80-те години на бъл ...още