Прочетено: 270 пъти |
Коментари: 0
Съветите са на д-р Милица Стефанова – гастроентеролог в МЦ Лора - София.
Визитка:
Д-р Милица Стефанова е специалист гастроентеролог с над 10 години медицински опит. Професионалните й интереси са в диагностиката, лечението и проследяването на гастроинтестинални, чернодробни и панкреасни заболявания. Има богат опит с пациенти с възпалителни чревни заболявания, гастроезофагеалната рефлуксна болест, язвена болест, чернодробна цироза и усложненията ѝ. Владее диагностична и терапевтична гастроинтестинална ендоскопия, диагностичен абдоминален ултразвук.
Причини за появата на киселини
Нека първо да уточним, че медицинският термин за страдание от киселини е гастроезофагеална рефлуксна болест. Тя се развива, когато се наруши т.нар антирефлуксна бариера, предпазваща хранопровода от увреждащото действие на стомашната солна киселина. В резултат на това се явява стомашен рефлукс - връщане на кисело стомашно съдържимо в хранопровода.
Антирефлуксната бариера включва запазена функция на долния езофагеален сфинктер, нормална двигателна активност на хранопровода, кръвоснабдяване на лигавицата, бикарбонатната секреция при слюноотделяне, нормална евакуация на стомашното съдържимо, разположението на стомаха под диафрагмата.
Това е заболяване, което протича с рефлукс на стомашно съдържимо, а симптомите се явяват поне два пъти седмично в продължение на 3-6 месеца. Между 20 - 40% от населението над 40 годишна възраст в развитите страни страда от гастроезофагеален рефлукс.
1. хиатална херния - състояние, при което част от стомаха е разположен над диафрагмата;
2. вредни навици - тютюнопушене, намалена физическа активност, наднормено тегло, употреба на алкохол, вдигане на тежко;
3. неправилно хранене - консумация на големи порции храна, бързо хранене, късна вечеря, лягане непосредствено след хранене;
4. консумация на определени храни - цитруси, домати, шоколад, кафе, мента, чесън, пикантна, мазна храна, сол, газирани напитки, занижен прием на фибри;
5. някои лекарства- аспирин, ибупрофен, антихистамини, антидепресанти;
6. бременност- поради повишеното интраабдоминално налягане.
Симптоми, които не бива да пренебрегваме
Основните симптоми при гастроезофагеалната рефлуксна болест са т.нар „heartburn’’- пареща болка, започваща зад гръдната кост и достигаща до гърлото и регургитация- неприятен кисел вкус в устата.
Как се поставя диагнозата гастроезофагеалната рефлуксна болест?
Изразените киселини и пареща болка зад гръдната кост повече от два пъти седмично в продължение на 3-6 месеца са насочващи за поставяне на диагнозата.
Важно е да се отбележи, че тежестта на оплакванията не корелира със степента на увреждане на хранопровода. Когато имаме налице клинични симптоми без ерозии в хранопровода, говорим за НЕРБ- неерозивна рефлуксна болест.
1. Фиброгастроскопия- важна за началната диагноза, установява тежестта на гастроезофагеалната рефлуксна болест, изключва други заболявания, отчита ефекта от лечението и проследява усложненията;
2. Рентгеново изследване с бариева каша - важна за установяване наличието и големината на хиатална херния в съчетание с гастроезофагеалната рефлуксна болест;
3. Езофагеална манометрия- отчита функцията на долния езофагеален сфинктер;
4. 24 часова pH-метрия- измерва процента време, при което pH на хранопровода е <4;
Постоянното излагане на хранопровода на увреждащото действие на солната киселина води до промени в лигавицата и нейното възпаление.
Нелекувано, заболяването може да доведе до някои сериозни усложнения, като:
1. Стриктури- фиброзна тъкан, стесняваща лумена на хранопровода. В тези случаи парещата болка се заменя със затруднено преглъщане.
2. Пептична язва на хранопровода, която може да доведе до кървене и желязодефицитна анемия;
3. Баретов хранопровод- състояние, при което се наблюдава замяна на многослойния плосък епител на хранопровода с цилиндричен /стомашен/, който е по-устойчив на солната киселина. Баретовия езофаг е преканцероза. 10% от пациентите с гастроезофагеалната рефлуксна болест развиват аденокарцином.
4. Перфорация- рядко, в резултат на дълбоки язви на хранопровода.
Най-добрият подход е промяна в начина на живот и в навиците на хранене.
Основни насоки за хигиенно-диетичен режим: често хранене и малък обем на порциите; бавно хранене; ранна вечеря - 2-3 часа преди лягане за сън; повдигане на горната част на леглото; редуциране на килограмите; повишаване на физическата активност;избягване на стягащи дрехи и колани. Без вдигане на тежести; намаляване употребата на кафе, алкохол, шоколад, мазни храни, газирани напитки, тютюнопушене.
Медикаментозното лечение включва няколко основни групи лекарства:
- Инхибитори на протонната помпа и Н2 блокери- намаляват производството на солна киселина;- Антиациди - неутрализират киселините в стомаха;
- Алгинати - образуват защитен слой върху стомашното съдържимо и предотвратяват стомашния рефлукс;
- Прокинетици- стимулират перисталтиката.
При неповлияване от медикаментозното лечение може да се наложи оперативна намеса.
Затова не подценявайте киселините. Често пациентите с години не обръщат внимание на симптомите, намират временно облекчение в домашни средства и медикаменти, докато проблемът не стане сериозен и трудно лечим.
Сироп от черен бъз - без захар
