Прочетено: 238 пъти |
Коментари: 0
Бистра Диляноф е творчески псевдоним на Бистра Петкова. Тя е родена в София. Ученичка е във Виена на проф. Хелмут Нойман. Завършила е във Franz Schubert Konservatorium инструментална и певческа педагогика.
От 2000 г. до днес има издадени 5 авторски компактдиска със Geselschaft Klosterneuburger Komponisten. Във Виена Диляноф се е занимавала и с музикотерапия на деца с церебрална парализа и забавено развитие.
В момента Бистра Диляноф има Ателие за музика и изкуство в София, изучава антропософска терапия чрез пеене. Говори 5 езика.
- Зелената къща се превърна в център за обучение и изкуства, за вдъхновение, почивка и мотивация на възрастни и деца.
Основната ни цел е децата и възрастните да се забавляват, да си почиват и да получат духовно удовлетворение. Тук никой не е върнат затова че не може , не знае или не става! Напротив- духовността и таланта е във всеки от нас , но не винаги намираме пътя към него. С колегите сме си поставили цел да утвърждаваме стремежа към красота и хармоничен баланс у всеки наш гост.
Хората, които идват да пеят, да свирят, да учат хармония, да рисуват и творят са много различни от тези, които спят пред телевизора или пият бира в парка и клюкарстват.
Нуждата от духовно развитие от друг вид удовлетвореност и преживяване дава един съвсем друг стандарт на живот нямащ нищо общо с вечното неудовлетворение от политика и общество. Творчеството ни помага да творим собствената си реалност и ни фокусира върху позитивното и красивото в живота ни.
Написах стихотворение за началото на учебната година.
В тази къща вдъхната от дух свещен
Под малката стряха
Благословено запяха
Хор на ангели в новия ден.
Прозорците й зазвъняха
Стъпалата прокънтяха
И таваните се озариха със светлина
В сватбена премяна
Щастлива и засмяна
Зелената къща засия.
Отнякъде чули
Прекрасните звуци
Към къщата заприиждаха деца.
С гласчетата звънки
И сърчицата си чисти
Изпълниха с песен деня.
Парапета железен
Красив и наперен
Се изправяше гордо отпред.
В цветя и багри,
Красиво нашарени
По стените прозорци- картини
Отваряха своите витрини
И канеха всички наред
Да погледнат през душата си,
Да почувстват с главата си
Радостта и любовта на света.
И малката къща
Оказа се също
Един портал към безкрая,
Където музиката и фантазията
Отвеждат ни към рая.
Където любовта и приятелството
Ръка за ръка
Лекуват всяка душа.
И където пак песен
Подемат наесен
Големи и малки деца.
По пътя в безкрая
В мечтите за рая
На човешката красива душа,
Където Бог царува
и красотата мъдрува,
където закон са свободата и любовта.
- Както казах, по- скоро в момента не се занимавам целенасочено и основно с това. При случаи на церебрална парализа, на забавяне в развитието- правя специални игри свързани с музика и финната моторика, на за съжаление в момента нямам правилната сграда. Надявам се, организациите, които подкрепяме да успеят с изграждането на дневен център за деца с аутизъм и там бих дала част от времето и уменията си за интегриране и музикотерапия.
- При всякакви, като се отчита факта, че ние сме само съпровождащ фактор, а не основна терапия или лечение.
- Реших да напиша авторски песни за групите с най- малките. Ран Босилек има прекрасно чувство за хумор, разнообразен и богат речник и цветисти словосъчетания, подходящи за развитие на говорните умения,Песничките имат различни задачи- да развият бързия говор, да се усвоят тризвучията или гамите, да се пеят вярно скокове, но всичките са свързани и с някаква допълнителна задача- ритмична фигура за имитация, отгатване на нещо или танц. Така пеенето има скрит слухово-развиващ ефект, а в същото време е забавна игра.
Никога не бях писала стихове, Ненадейно по време на пандемията миналата година се появи изключително натрапчиво усещане, коте не ме остави да заспя, докато не записах 4 стихотворения. След една нощ- пак и така се събраха 28. Те са много лични, за мен и съпруга ми, но мисля, че биха докоснали и други хора. Затова- сега я издавам за всички. Иначе бях отпечатала само 2 екземпляра по случай рожден ден на съпруга ми. Добавих музика, стиховете просто си звучат на фона на музиката .
- Какво ви дава работата с деца?
- Много вдъхновение, радост и енергия. И емоционална трезвост- при тях отпадат всичките непременности, свързани с егото и остава единствено истински важното- така се центрирам и се връщам към вътрешните си ценности.
- Необятни. Най- елементарното- вкарва се пресен поток кислород в областта на ларинкса, произвеждат се високи собствени вибрации, които са лечебни за тялото, отпушват се синусите, поради именно тези вибрации, масажира се мозъчната кора, поради същата причина.
Чрез правилното дишане се центрират всички чакри, и на последно но не по- важност място- гласът е изява на етерното тяло. Аз винаги се учудвам, че след 10-12 часа работа нямам умора- това е поради присъствието на тази божествена енергия от другия човек- това ме зарежда и често пъти изпитвам еуфория. За самия пеещ- също- минава умора, главоболие, мигрена, стягания, блокажи. Подобрява се стойката, изказа, и най- вече-себеизразяването. Да не говорим за отпушването на психични и емоционални блокади.
- Музиката е един от най- всестранно развиващите дисциплини- финна моторика, ориентация, едновременна координация на двете полукълба на мозък.
Свиренето на музикален инструмент или пеенето активира едновременно сетивата- слух, виждане, сетивност, ориентация,памет-краткосрочна, дългосрочна, усещане за пропорция, обратна връзка и контрол на моториката,четене и слушане с разбиране, емоциите. И всичко това едновременно! На всичко това отгоре и носи радост, удовлетворение и успокоява нервната система вместо да я натоварва. Мога да говоря и пиша за това с часове- но това е част от методологията ми на преподаване и ми е отнело доста години натрупване на опит, умения и знания, така че няма как да го изразя накратко!
Оригинален канадски кленов сироп
