Стевията или медена билка е известна на човечеството преди повече от 1,5 хиляди години, но съвременното човечество я открива съвсем скоро. Stevia Rebaudiana е „открита” за съвременния свят от американския изследовател Антонио Бертони през 1905 година, но после отново е “забравена”.

На езика на маите нейното име звучи „каа-ехе”. На руски език се използва нейното латинско понятие стевия. Индийците наричат тази трева „ка-хе-хе”, което значи сладка трева.

Това е многогодишно растение с височина от 50 до 70 см с опушени малки дребни листенца, с много малки бели цветчета. Обича топъл и влажен климат, добре обогатена почва. От един квадратен метър се събира и се изсушава трева, която може да замести 7 кг захар. Достатъчно е да се сложат в чашка чай две-три малки листенца от тази трева и чаят става толкова сладък, колкото, ако сложите две-три бучки захар.

За какво е нужна на сегашното човечество билката Стевия?
За нейните качества в момента най-много знаят японците, които са започнали да я използват от 1954 година като част от програма за спасяване на нацията след ядрената катастрофа през 1945 година. От 1960 година в Япония тя става основен подсладител във всички произвеждани продукти и оттогава е забранен износа на тази билка от Япония. Тази билка има мощно профилактично значение за лекуване на повече от болестите на нашето време с ярко изразен хомеопатичен начин на действие. В САЩ вносителите в началото на стевия в началото са посрещнати “на нож”, (всъщност става въпрос за конкуренция с  производителите на захар и изкуствени подсладители), но след дълги научни спорове и изследвания, стевията е одобрена като хранителна добавка, а от 1997 година е определена за единствен подсладител в менюто на армията на Пентагона. От 1951 година тази билка масово се отглежда в южните части на Русия, Молдавия, Грузия и най-много в бившите азитски републики. Тази сладка трева съдържа преди всичко гликозиди, които участват в обменния процес на човешкия организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в кръвта. Сладката трева съдържа широк спектър необходими и полезни вещества за човешкия организъм: целулоза, пектинови вещества, растилени липиди, полизахариди, витамини – А, С, В1, В2, микролементи - калий, магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, мениарлин съединения и др. Тя създава комфортното усещане за сладост, което е необходимо за всички обменни процеси в нашия организъм.

Какви са лечебните свойства на тази сладка трева?
На първо място се използва за лечение на диабета. Също така и в онкологията, при срив на имуннната система, при стрес, нарушения в кръвоносната система, хипертония, стомашно-чревни заболявания, като тонизиращо средство, стимулиращо умствената и физическа активност, като анитсептик и противовъзпалително средство и естествено – при излишно тегло. Сладката трева може да се използва като изсушена билка (при това изсушаването става много бързо),  като воден, спиртен и маслен извлек. Използва се като подсладител при производство на всички видове продукти, които се нуждаят от сладка съставка. Доказано е, че тази билка е абсолютно безвредна за разлика от предлаганите в момента други подсладители. В момента сладката трева в целия свят се смята за една от най-важните билки, която стои в списъка на полезните билки на едно от първите места редом с такива реликтови растения като жен-шена, елеутерокока, розовата радиола, аралията. Всички тези растения са адаптогени, чиято ценност се заключава в това, че с тяхна помощ се подобряват обменните процеси на клетъчно ниво.

Регулярното използване на стевия нормализира нивото на захарта в кръвта. Тя е "извор на живота" за болни от захарен диабет. Въздейства положително на мастния обмен, заздравява сърдечно съдовата система, понижава нивата на холестерина в кръвта, способства за изхвърляне на токсините и шлаката на организма.  

Във фармацевтичната промишленост стевията се използва за приготвянето на препарати, които помагат при токсикомания (алкохолизъм и наркомания).