Не ви си се случвало да ви загорчи от много захар? Това е така, защото повечето храни съдържат скрита захар, но потребителите не знаят за това . Сладката субстанция, както е известно води до пристрастяване, както е с цигарите и пиенето. Това е категоричното мнение на британски учени, обединени  в изследване „Захарта в действие”, които определят сладката субстанция за „дрогата на 21 –и век” и препоръчват хранителната индустрия да намали употребата й с 30 на 100. По този начин ще се щади здравето на потребителите  и ще се харчат по-малко публични средства за борба със затлъстяването и наднорменото тегло, както и с диабета.

Учените апелират също да се намали значително влагането на захар в безалкохолните напитки, а също и чипса, към които децата са пристрастени. Целта е подрастващите да имат изградени здрави навици, в които да присъстват по-малко сладкиши и хранене тип  фаст фууд (fast food).

Не трябва да смятаме обаче, че с
връхкалориите се намират само в хамбургерите, пиците,
течния  шоколад с палмово масло и др.

Можем да похапваме храни, които изглеждат здравословни, чийто вкус не е прекалено сладък, но изяждайки по-големи количества от обичайното, това ще е вредно за организма. Диетолозите имат предвид глюкоза, захароза, сиропи, а също и различните видове подсладители като захарин и  аспартам, които намират широко приложение в хранително-вкусовата индустрия не само заради сладкия им вкус. Те се използват да се намали киселинността на млеката ( вкл. и на обезмасленото), за консервиране на плодове в сироп, за предотвратяване образуването на кристали в сладоледа, който става по-кремообразен, дори служат за оцветяване кората на някои храни, посочва  диетологът Битор Родригес от  Баския университет, цитиран от испанското издание Hola.com.  В други случаи захар се добавя и за ферментацията на хляба, като крайното й количество варира.

Салати с много захар
Учените посочват напр. салата „Цезар” , която съдържа много сос, който е прекалено подсладен. Те  дават за пример кетчупа, в който може да има повече от 20 g  захар на 100 g , или доматения сос – при който съотношението е  8 g  на всеки 100 g, обяснява проф. Хосе Жил от  Университета по биотехнология и технология на храните  във Валенсия. Добавената захар се използва, за да се продава повече,  да дразни приятно небцето  като  в повечето случаи вкусът е съобразен с  установените предпочитания в дадена страна, посочват още специалистите.

Те съветват да се четат етикетите и на зърнените закуски, някои от които съдържат високо съдържание на подсладители и при тях то се движи между 6,5 y 12,2 g на порция.

Някои „солени” продукти като царевица напр. също съдържат подсладители над нормалното и в една малка  кутия може да се открият добавени 2-3 бучки захар. Същото се случва при десертите за бебета и мармаладите, в  които не би трябвало да се добавят сиропи, защото имат достатъчно плодова захар.

Хлябът, който всеки ден слагаме на трапезата си изобилства с добавена захар, особено нарязания на филии в който са добавени 3 g отгоре.

Особено фрапантно е при някои видове уогурт с 0 % масленост в 150 g кофичка могат да се намерят до 20 g захар, информират учените от инициативата „Захар в действие”.

Повече от необходимото
и затова е вредно.

Трябва да се има предвид, че препоръчаното количество добавена захар дневно при жените е 50 g, а при мъжете 70 g, като много храни далеч надвишават 10 на сто от дневния прием на енергия, необходима на тялото ни, според Европейската агенция за безопасност на храните. За предпочитане е да не разглезваме „небцето” си с допълнително подслаждане на храните, защото може да е по-вкусно, но не е здравословно. Освен това естествената плодова захар е напълно достатъчна за доставяне енергия и витамини на организма.

Задължително е истинското количество вложени съставки да присъства в етикетите, твърдят още контролните органи. Много проучвания вече доказаха за връзката между свръхупотребата на захар и сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло, проблеми в метаболизма и диабет тип 2, който вече заема епидемични размери. Рафинираната захар покачва много бързо гликемичния индекс, но е от  малки ползи за организма, обяснява проф. Хосе Жил.

Защо толкова много ни харесва захарта?
Още от малки привикваме децата си да хапват много сладки неща, особено бонбони, което им носи приятни вкусови изживявания и те искат да повторят отново и искат повече. Защо толкова много ни харесва захарта? Отговорът на този въпрос ни дават учените от център „Монел” във Филаделфия. Според тях езика има много начини да разпознае сладкия вкус и по-специално това става чрез вкусовите сензори и рецептори. Организмът има сензори за захарта и в червата и  панкреаса и те са му необходими, за да регулира нивото на кръвната захар.  Те, отчасти са виновни за нашата пристрастеност към сладкото.