Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства

Пчелният мед не е регламентирано лекарствено средство, обаче хилядолетният опит на народната медицина, както и по-новите проучвания на съвременните клиницисти му отреждат място сред природните продукти с лечебно действие.
Пчелните продукти с хранителни и лечебни свойства са пчелният мед, пчелният прашец и пчелното млечице. Те съдържат всички необходими за човека хранителни вещества: въглехидрати, липиди, белтъчини, витамини и минерали. Тяхната биологична стойност се дължи на богатото съдържание на ензими, аминокиселини, антибиотици, хормони и др. Голям брой от тези вещества пчелите получават наготово от лечебните растения.
Освен за лечение на някои заболявания, общо укрепване на организма и повишаване на съпротивителните му сили, пчелните продукти и особено медът са подходящи и като ежедневна здравословна храна.
Мед и медолечение
Медът е използван като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години, медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.
Според вида на растенията от които е събран нектарът, медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (предимно от един вид растения). Установено е, че медът приема хранителните и лечебни свойства на растенията, от които е получен.
Химичният състав на меда е сложен. Въглехидратите са основният му компонент и съставляват около 95-99% от сухото му вещество. Белтъчините се съдържат в малки количества (0,3-0,5%), но имат голямо значение, особено за организма на децата. От микроелементите най-застъпени са: калций, натрий, фосфор, желязо, хлор, сяра, йод, манган, силиций, алуминий, телур, кобалт и др. В малки количества са установени следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), никотинова киселина, пантотенова киселина, С (аскорбинова киселина). В меда е установено наличие на флавоноиди (0,1%), които влияят върху пропускливоста на капилярите и тяхната чупливост. Те притежават спазмолитично, коронароразширяващо, противовъзпалително и регенеративно действие. Антибиотичните вещества в меда според някои автори имат растителен произход (т.нар. фитонциди) и зависят от растението, от което е получен медът. Според други автори антибактериалната активност на меда се дължи на натрупването в него на водороден прекис.
Проникнали в кръвта, захарите на меда са основен енергетичен материал за мускулите, сърцето и нервната система. Известно е, че при спадане нивото на кръвната захар, намалява както умствената, така и физическата работоспособност. Въглехидратите увеличават количеството на гликогена в черния дроб и с това подпомагат активно обменните процеси в него и детоксикиращата му функция. Тяхното пълно изгаряне освобождава бъбреците от допълнителна дейност и по такъв начин ги щади, като подобрява  отделителната им функция и така се улеснява излъчването на отпадни продукти от организма.
Съдържащите се в меда витамини (витамини от групите А, В, С, К, Е), макар и в малки количества, влияят на обмяната на веществата и подпомагат функцията на жлезите с вътрешна секреция.

Полезно е да се консумира мед, но в определени количества: до 100 г дневно. Най-приемливо е това да става 1 час преди лягане или 3 часа след хранене.

Медът може да бъде разтворен в топла (не гореща) вода и така да бъде приет от организма.

Тъй като медът е богат на ензими, действието му улеснява функциите на храносмилателните жлези. Той подобрява и съня. Пчелният продукт, съчетан с лимонов сок, мляко или билков чай, помага също при простудни заболявания.

Инхалации с мед.
Медът потиска развитието на причинителите на гнойни процеси при заболявания на дихателните пътища - различни видове стафилококи, причинителя на пневмонията и др. При простудни заболявания широко разпространено е приемането на мед с топло мляко, със сок от лимон, с топъл чай.
При катари на горните дихателни пътища се препоръчват парни инхалации с мед -това е осъществимо и в домашни условия: за парен инхилатор се приспособява чайник, в шийката на който се вкарва гумена тръбичка, съединена в другия край със стъклена или пластмасова фуния.
В чайника се поставят около 100 мл вода и след завирането й се прибавят 2 кафейни чашки мед. При умерено врене на течността в затворения чайник болният вдишва излизащите през фунията пари в продължение на 15-20 минути. Тези инхалации се правят и при фарингити, ларингити, синузити.

Антимикробно действие.
Антимикробно действие на меда, се дължи на активния кислород, който се отделя от постоянно образуващия се в разтворите на меда водороден прекис. Този активен кислород действа смъртоносно върху много видове микроорганизми, особено върху тези, който причиняват възпалителни процеси по лигавиците на устата, на горните дихателни пътища, както и върху причинителите на гнойни процеси по кожата. (Затова е по-добре, а това е известно още от древността, медът да се приема след като се разтвори в хладка вода, натурален сок и др.)
Антимикробното му действие е доказано и спрямо едноклетъчния паразит трихомонас вагиналис, предизвикващ упорити хронични възпаления във влагалището на жената и пикочния канал на мъжа.

Нормализира киселинността на стомаха.
При гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника, при нарушена киселинност на стомаха медът също действа добре.
При повишена киселинност на стомаха се препоръчва приемане на 30 г мед в 200 мл вода с температура около 40 градуса. Тази процедура се прави три пъти дневно 2 часа преди ядене.
Ако киселинността на стомаха е понижена, то водният разтвор на пчелния мед, приет непосредствено преди хранене (30 г мед в 200 мл студена вода), стимулира секрецията на стомашен сок.
Експериментално е доказано, че вътрешното приемане на мед води до нормализиране на чревната перисталтика и отстраняване на запека.

Влияние върху секрецията.
Медът влияе върху секрецията и моториката на червата и стомаха, регулира двигателната активност на стомашно-чревния канал, предпазва от задържане на храна и фекални маси.
Сутрин на гладно се приемат 1-2 с. л. мед и се изпива чаша топла вода. Така се осигуряват профилактика и лечебен ефект при хроничен запек, а успоредно с това се осигурява и профилактика срещу рак на дебелото черво.
За лечение на рани.
От древността медът се прилага при лечение на рани, кожни заболявания, изгаряния.
Известен и популярен е т. нар. благ мехлем, съдържащ пчелен восък. Медът, поставен върху рана, предизвиква обилно секретиране, което я почиства, стимулира гранулацията и епителизацията на ранената повърхност, което води до заздравяване. На същата база медът широко се прилага и за лекуване на възпалителни процеси в устната кухина, на лигавицата на устата - при стоматити, гингивити.

Подобрява общото състояние на организма.
Всекидневната консумация на мед за един по-продължителен срок - 20-30 дни, води до подобряване на организма - намалява холестерина, повишава количеството на червените кръвни клетки и др.
Неговото приемане подобрява усвояването на хранителните вещества, което е особено важно при диетичното хранене. По-бързото усвояване на храната с добавения мед, високата калоричност и лесно резорбиращите се монозахариди и органични киселини от меда са достатъчно условие той да бъде предпочитана храна за спортисти, работници с големи физически натоварвания, като диетично средство при хронично болни, при отпадналост и през период на възстановяване след боледуване.
Винаги когато пчелният мед се използва като лекарствено средство, задължително трябва да се имат предвид двете основни ограничения за прилагането му - ако е доказана свръхчувствителност към него и при наличие на захарен диабет.

Средство за укрепване на организма.
Още Хипократ е описал меда като отлично средство за укрепване на организма. Според него медът действа подмладяващо на организма и благоприятно при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. За разлика от обикновената захар, която, попаднала в стомаха, за да бъде усвоена от организма, се нуждае от разграждане и при големи количества повишава съдържанието на холестерина в кръвта и води до затлъстяване, захарите в меда в комбинация с фитонцидите, минералните вещества, витамините и органичните киселини го правят много по-ценно за човешкия организъм енергетично и лечебно средство. Той е по-полезен дори от лекарствата.
Известно е, че при снижаването на количеството на захарта в кръвта се намаляват както физическата, така и умствената работоспособност на човека. В това отношение захарите на меда са отличен основен енергиен материал за сърцето, нервната система и мускулите. Захарите на меда увеличават гликогена в черния дроб и с това подпомагат обменните процеси. Пълното изгаряне на захарите освобождава бъбреците от допълнителна дейност, което води до подобряване на отделителните им функции.
Съвременната медицина е установила, че медът може да се използва самостоятелно или като помощно средство при лечение на редица заболявания като гастрит, стомашна и дуоденална язва, заболявания на горните и долните дихателни пътища.заболявания на сърдечносъдовата система, гинекологични заболявания и др.

На края трябва да се знае, че при консумация на пчелен мед не трябва да се отива до крайности - той не може и не трябва да бъде единствен хранителен източник, т. е. пчелният мед е прекрасно лечебно и хранително средство в комби нация с други храни. Така организмът ще бъде подсигурен с всичко необходимо.