Готови ли са родителите за "различно" дете? Екатерина Петрова, ерготерапевт и клиничен психолог в първо интервю пред "Здравница".

- Г-жо Петрова, каква е ролята на родителите в терапевтичния процес? Случва ли се родителите да кажат – няма пари за психолог – по-добре да има пари за рехабилитация напр.?
- Някои родители, когато забележат изоставане в развитието на детето (не започва да ходи, не говори, има двигателно напрежение или е отпуснато, безразлично е към околните и т.н.), те се обръщат към лекар педиатър – и това е правилно. Но болшинството от тях насочват всичките свои усилия към диагностика на „заболяването”, обследване на детето и медикаментозно лечение. Те не се замислят че „успеха на лечението” зависи от близките на детето, от избора на играчки, а в най-голяма степен зависи от своевременно започнатите, систематически организираните специализирани занимания.

Други родители се обръщат към специалистите не толкова за поставяне на диагноза, а по-скоро поради желанието да чуят, че проблема на детето не е толкова сериозен и поради тази причина с надежда те посещават различни специалисти в търсене на този, който ще успокои техните страхове. По този начин те губят ценно време и пропускат възможността да отделят повече време за взаимодействие с детето.

Има и такива случаи, когато родителите разбират изоставането в развитието на своето дете, като нещо преходно, което ще изчезне от само себе си с порастването („Нищо – казват те – ще дойде време, ще догони връстниците си”. Или „И аз като дете съм имал проблеми в говора – ще проговори”). Неоснователността на подобни разсъждения е очевидна.

Благодарение на своите родители, детето със специални потребности има възможност да живее в безопасна среда, да изгражда емоционална връзка със значим възрастен, да получава специално внимание и грижа в зависимост от индивидуалните си потребности и да живее в свят, който не се различава от този на неговите връстници.

- Хората са различни, но все пак колко време трябва да работите с тях като психолог – един унива по-лесно, друг е боец по дух?
Според многобройни изследвания, вече е доказано и признато, че начинът, по който увреждането е било съобщено на родителите, има директно отражение върху изграждането на дългосрочни отношения родител – дете. Този етап е решаващ и начинът, по който ще е преживян, е определящ за  процеса на адаптиране на семейството.

Към ролята на вестител се прибавя и тази на придружител:  информирането върви ръка за ръка с придружаването. Информацията ще бъде възприета и ще се създадат връзките между различните страни посредством едно динамично взаимоотношение.

- Кой е по-травмиран от случилото се: родителите /майката/ или детето? Как родителите приемат случилото се?
- Раждането на дете е събитие с особена важност в живота на семейството. В децата родителите виждат себе си, свързват с тях своите надежди и очаквания, своите тайни желания и несбъднати мечти. Съвсем по друг начин се формират представите, когато в семейството се ражда дете с отклонения в развитието. В повечето случаи това причинява шок у родителите. Те се чувстват зашеметени, обезкуражени и предадени.

Продължителният емоционален стрес, на който са подложени родителите на „болното” дете, формира у тях определени личностови особености, като повишена чувствителност и тревожност, неувереност, вътрешни конфликти. Такова емоционално състояние в съчетание с безпокойство, вътрешна борба се отразяват неблагоприятно на емоционално - личностовото развитие на детето. Поради тази причина лекарят – педиатър, психологът трябва да „лекуват и да учат” не само детето, но и всички членове на неговото семейство.

При провеждане на терапевтичната работа, специалистите трябва да отчитат характерологичните особености на членовете на семейството и най-вече способностите им да реагират в стресови и кризисни ситуации. Основна задача на терапията се явява преди всичко, нормализиране на взаимоотношенията вътре в семейството, изработване на единно и адекватно разбиране на проблемите на детето.

- Забелязала ли сте как страданието променя тези хора?
- В бременността и раждането има нещо, което е очаквано и нещо което не е очаквано. За неочакваното е много по-трудно да се говори, именно защото никой не го е очаквал. Тук трябва да се направи едно съществено разграничение: между нещата, които могат да се случат по време на бременността и раждането – недоносеност, малформация, болест при раждането, и от другата страна измерението на неочакваното. В този случай не събитието само по себе си травмира майката или бащата, а фактът, че това събитие се свързва с измерението на нещо неочаквано и непредвидено, което съпътства цялото раждане. Това събитие може да бъде драма за родителите.

Никой не знае предварително как ще реагира на една такава драма, но това, което тази драма провокира у майката и бащата, набъбва и се увеличава поради факта, че се свързва с измерението на неочакваност и непредвиденост, съпътстващи раждането въобще. В крайна сметка всяко дете винаги се появява като изненада за тези, които го очакват и като едно чуждо присъствие. Това чуждо присъствие винаги пречупва отговора, който е бил очакван. Детето предизвиква особена суматоха с появата си – за едни семейства емоциите са положителни, а за други за съжаление доста травмиращи и объркващи.

Появата на дете с увреждане се трансформира в крайно интензивен опит за неговото семейство, като разбива вече изградените представи и разрушава очакванията, свързани с бъдещето. Оказвайки се в подобна ситуация, на семейството му предстои да извърви дълъг път.

- Ерготерапията как се вписва в процеса на преодоляване на усложненията от акушерската пареза?
- Ерготерапията е много важна част от терапевтичния процес при деца с акушерска пареза. Разбира се една от основните задачи е подпомагане на родителите при изпълнение на дейностите от ежедневието свързани с детето. Един от основните акценти е обучение на родителите в правилното позициониране на детето с акушерска пареза по време на хранене, къпане, бодърстване, игра и при преместване /носене. Даване на насоки родителите за щадящо обгрижване на детето. Консултиране на родителите и близките как да адаптират домашната среда, така че тя да отговаря на нуждите на детето и др.

По отношение на детето, вниманието е насочено към потискане на патологични пози и движения и изграждане на нормални такива. Развиване на сензорната интеграция на детето. Стимулиране на фината и грубата моторика на детето чрез участие в игри и дейности от ежедневието. Оказване на подкрепа за преодоляване на затруднения в ежедневните дейности и др.

- Говорим за холистичен подход – какво още трябва да се направи за тези деца и техните родители?
За да се подобри разбирането на трудностите, пред които се изправят родителите на деца с нарушения в развитието е необходимо:
- Да се променят нагласите към уврежданията сред представителите на институциите и общностите.
- Да се стимулира интеграцията на децата с увреждания.
- Да се осигури по-сериозна финансова подкрепа, за да могат родителите да се справят с предизвикателствата, пред които се изправят, когато отглеждат детето си с нарушение в развитието в семейството.
- От изключителна важност е да се увеличи броят на услугите в общността, така че новородените и малките деца с ниско тегло или  увреждания да получат необходимата им грижа в семействата си – всяко семейство да има достъп до качествени услуги за подкрепа.           
- Да се създават повече възможности за заетост на родителите, което ще допринесе, за решаване на финансовите им затруднения, породени от отглеждането на дете с нарушения в развитието, но също така ще намали риска от изолация.
- По-добра информираност и подкрепа за родителите. Това е изключително важно в момента на установяване на нарушението, когато на родителите се налага да организират живота на семейството по нов начин.

Повече за събитието можете да научите тук:
За контакти с Екатерина Петрова:
Консултативен център “Л&И”
Телефон за контакт:
- База София: 0895766967
- База Русе: 0889788272
e-mail: consulting.center.li@gmail.com