Съветите са на доц. Добрин Василев пред bTV.

Доц. д-р Добрин Василев е завършил медицина през 1998 г.  Получил е докторска степен във Варшавската медицинска академия през 2009 г.  Има дългогодишен опит в лечението на пациенти, инвазивната диагностика и терапия в областта на кардиологията. От 2014 г. е началник на Клиниката по кардиология в „Александровска”- София. 

Как се стига до запушване на съдовете е въпрос, който няма еднозначен отговор. На практика това може да стане постепенно, с течение на времето, но може да стане и внезапно, както се случва напр. при инфаркт на миокарда.

Съвременната теория за атеросклерозата е, че натрупването на материал в съдовете, където са високостепенните стеснения или запушвания стават скообразно, т.е човек минава периодично през живота си през такива епизоди на нестабилност.

С постепенното отглагане на материал в определени точки на съдовата система, това води до прогресия на заболяването, което се развива на фона на едно константно състояние на повишен холестерол, на повишени нива на рисковите фактори. Гените са само един от факторите, които предразполагат към такава заболеваемост.  Не можем да отделим начина на живот на пациента от болестта, тъй като атеросклерозата е социално заболяване.

Атеросклерозата е древна болест, откритае и при мумиите отпреди 5 хил.години. Преди време в САЩ оповестиха едно проучване при което бяха направили скенери на 57 египетски мумии. Преди няколко дни излезна пък друго проучване, при което са направили скенери на мумии от 16-и век,  и се оказва, че атеросклеротични плаки в сърцето, в сънните артерии, в периферните съдове е имало при тези хора, живели преди 500 г. , и преди 5 хил.години. Болестта не е изключителен приоритет на съвременния човек само и единствено.

Хората обаче трябва да ходят на редовния си профилактичен преглед при личния си лекар. Това е нещо, което всеки е задължен да направи за себе си. Има минимален пакет, който гарантира ранното откриване на една скрита атеросклероза.

В момента не се говори за единна стойност на показатели като общ холестерол, триглицериди и пр. Определя се профила на пациента според възраст, пол, пуши ли, стойности на кръвното налягане и нивата на холестерола.  Тези 5 показателя влизат в началния скрининг. Това определя рисковия профил на конкретния човек. И от стойностите се определя и риска от съдов инцидент – инсулт или инфаркт в предстоящите 10 г. от живота му. И въз основа на него се определя  граничната стойност, прицелната стойност, която интересува лекарите-специалисти. Но няма единна, унифицирана стойност.

Българите са в най-високата рискова група от страните в ЕС. И по тази причина прицелните стойности за един българин с всичките му рискови фактори, както и това, че се счита, че имаме по-високо предразположение към сърдечно-съдови болести, трябва да сме по-агресивни в терапията, смята доц. Василев.

Когато обаче се припомнят случаи за близки или познати, които са пиели, пушели и хапвали сланина и др. мазни храни, то трябва да се имат предвид, че те са имали много добра антиоксидантна система.

Но това не означава, че не трябва да се води един балансиран начин на живот. И той трябва да се спазва винаги, за да си гарантираме добро качество на живот и продължителност.

При храните е добре да се знае, че не всички са с еднаква усвояемост. Важно е каква част от тях влиза веднага в кръвта. Има т.нар „бързи” въглехидрати. Те са лесни за усвояване и при тях няма „ праг за резорбция”. Докато при мазната храна не е така.

При 20-30 на сто от пациентите с т.нар „висок холестерол” диетата нормализира част от стойностите, и  помага изобщо да се коригира липидния  профил с промяна начина на хранене. А също и с повече движения, а не застоял начин на живот.

Движението остава някак встрани от предписанията. В момента липсата на движение е също толкова тежък рисков фактор, колкото и  храненето. Чрез спортуване човек може да балансира и да подобри здравето си.

Ниските нива на холестерола също не са добре. Те крият риск от онкологични заболявания, увеличаване на аневризми на мозъка и т.н. Проблемът е,че при много ниските стойности , с които теоретично трябва да се върнем в детството си около 7-10 г. възраст,  влизаме в една друга рискова зона.

Това са 3стъпки: повече движение, поне 30 мин. активно ходене всеки ден, ограничаване на сладките и мазните храни, които се хапват след 17 ч. и никакви цигари.