Преди във всяка къща е имало дръвче с черен бъз (Sambucus nigra). Растението е следвало човекът навсякъде, сякаш е искал да бъде осиновен от него, засаден и поддържан. На езика на ботаниците можем да го окачествим като едно антропохорно растение, т.е растение, разпространявано чрез човешката дейност. (В превод от старогръцки буквално означава растение, което танцува с човека.)

Черният бъз в миналото е бил считан за растение на семейството, дори растение на семейния клан, вярвало се още, че в него живеят душите на предците, и че предпазва семейството от нещастие и беди, пише австрийското сп. „Сервус”. 

Според други представители на голямото ботаническо семейство, растението ( на немски Schwarzer Holunder)  е наречено така в чест на Фрау Холе . Те са на мнение, че нейното име има същия корен както немското име Huld, което в превод означава милост, пощада. Оттам тръгва и името на храсчето . Така или иначе в цяла Северна Европа дървото носи името с почитание  в чест на Богинята на милостта и пощадата.

Езиковедите са на друго мнение относно името на лековитото дръвче. Според тях името има индо-германски корен, който означава в превод „черно дърво”.

Не са малко ботаниците, които заемат средно положение в спора относно името на черния бъз.  Те застъпват дипломатичното мнение, че черното дърво е и дърво на Черната Богиня, тъй като богиня Холе при келтите е била земята Майка, т.е Черната Богиня. А самата Богиня има два облика през годината: в началото на годината тя се изявява като светлата богиня Бригит и  като богиня на смъртта Перхта- през зимата.

Тези две превъплъщения ги има и при черния бъз, който впечатляващо успява да си смени облика през годината. Бели цветчета като снежинки напролет, които паднали на земята я покриват като снежно було. През есента плодчетата стават  синьочерни, чийто сок оцветята в тъмно като катран  и не се отмива никак лесно.  Както никое друго лечебно растение, така черният бъз олицетворява в своята същност ново начало и край.

Черният бъз, когато цъфти носи голямо очарование на хората. Това е в унисон с пролетта, когато тя кара всички растения да блестят. През есента виждаме да висят неговите черно-виолетови плодчета и това ни подсеща, че скоро ще дойдат мрачните месеци на годината, т.е бяло като пролетта, черно като идващата зима. 

Старото учение за знаците, за което Парацелз счита, че то помага да се обхване същността на природата (напр. яжте орехи, защото приличат на мозъчните гънки и са полезни за мозъка, яжте боровинки за усилване на очите, защото наподобяват зеницата) важи и за черния бъз. Неговият особен аромат, когато цъфти и белия цвят на цветчета носи лунния принцип, т.е знаците на новото начало.

Сокът от черния бъз е много ефикасно лекарство

Сокът, получен при пресоване от растението е едно от най-ефикасните средства за подсилване на имунитета. Той действа противовирусно и е изключително полезен при грипоподобни състояния и при истински грип от различни щамове. Чрез дневен прием от 4 дози по 15 мл.сок продължителността на болестта може да бъде съкратена наполовина. При профилактично приемане болестта пък изобщо не избухва.

Също така плодчетата от бъз действат чудесно при невралгии, ишиас или невралгии на троичния нерв. Това действие било случайно открито от лекарят от Прага д-р Бернхолд Епщайн, когато  той предписал портвайн на един пациент за укрепване на здравето. Тогава се стигнало до удивително подобряване на състоянието на болния. Заинтригуван д-р Епщайн установил, че това, което пациентът пиел не било портвайн, а вино, оцветено със сок от бъз. Това подтикнало д-р Епщайн да изследва свойствата на сока от черен бъз, и след това той го предписвал с примес от 20 % алкохол при невралгии с много голям успех.