Малко известно е, че камфоровото дърво (Cinnamomum camphora) е близък роднина на канелата. Негова родина са Китай и Япония, а по-късно в Корея, Виетнам, Тайван, откъдето камфорът се внася в Европа като ценно лекарствено средство още през Средните векове. Днес продължава да се отглежда успешно и в Шри Ланка, Източна Африка и др.

Дървото има дълги и лъскави листа, осеяни с дребни точки(„складчета” на етерично масло). Във всички части на растението има маслени клетки, които  го съдържат. Най-богати на камфор са долните части на ствола, от които се извлича като се наситнява на стружки и се подлага на водна дестилация. В Япония предпочитат да го извличат от стволовите и корените, а в Русия ползват клонките с листа.

В медицината е познат от прастари времена. Арменският знахар Амасиаци го препоръчва при менингит, туберкулоза, главоболие, сърцебиене, жълтеница, копривна треска. Както и срещу обриви по кожата, ушите и устата, а също и при подагра. Германският свещеник лечител Кнейп го назначавал във вид на спиртен разтвор (късче колкото лешник, разтворено в 250 мл спирт) се втрива при натъртвания, изкълчвания, ревматични и спазматични състояния. Ако направите маслен разтвор – стрива се парченце камфор в маслинено или бадемово масло – при ревматизъм, болки в гърба, болезнена подагра, разказва Кети Иванова, авторка на книги за билките.

Българската народна медицина го препоръчва при простуда, бодежи в гърдите, лош дъх, дифтерит, отоци на ставите, измръзвания. Вътрешното му приемане днес почти не се практикува, а външното  се ограничава особено при чувствителна кожа, тъй като са възможни изгаряния и възпаления.

Клоните и листата на различните камфорови дървета съдържат някои от 6-те летливи химически съставки , наречени  хемотипове – камфор (amphor), линалол (linalool), 1.8 - цинеол (cineole), неролидол(nerolidol), сафрол(сafrole) и борнеол(borneol).  В Китай напр. берачите не  ги смесват , като ги разпознават по миризмата. Една от съставките на камфоровото дърво –цинеол, се използва широко за добив на фалшивото евкалиптово масло.

Камфорът е бил използван в продължение на много векове и като кулинарна подправка и компонент на тамяна, а също и за прогонване на насекоми и бълхи. Във войните от по-старо време от него са правили бездимен барут, а в химията- целулоид.

Камфорът може да се получи и след  обработка на масло от бялата ела (Abies alba ). То  се произвежда от игличките и младите клонки на дървото.

Рецепта №1: При грип и настинки

Втрива се в областта на гърдите, врата, покрай и под носа на всеки 5-6 ч. при грип и УНГ-зарази. Освен това на всяка ноздра се капва по 1 капка смес на елово масло с ракитниково (от облепиха) или със зехтин в съотношение 1:1.5. След това се взема потогенен билков чай и се лежи в леглото

Рецепта №2: Направете инхалация

При остри и хронични респираторни заболявания се прави инхалация: в чайник с неголямо количество вряща вода се капва1 капка елово масло и се вдишва през книжна фунийка.Като се изпари маслото се добавят 2 капки, и така в продължение на 5 мин. Не бива изведнъж да се ползват  2 или 3 капки, тъй като е възможно появата на кашлица или спазми. Паралелно трябва да се вземат  вътрешно по 5-10 капки веднъж дневно, според килограмите на болния. Всеки ден се втрива елово масло в областта на гърдите и плешките.  

Как още да си помогнем при настинки?

Рецепта №3

Смесват се по 20 гр. нарязани на ситно цветчета от дребнолистна върба,  от широколистен живовляк и стръкове от жълт кантарион. 10 гр. от сместа се залива с 2 чаши вряща вода, кисне 6 ч. и се прецежда. Пие се по 1\2 чаша извлек 3 пъти дневно при остро-рестираторно вирусни инфекции.

Рецепта № 4

 Смесете 15 гр.  малини, листа от дребнолистна липа и стръкове от риган. Вземете 1  суп. л.  и я залейте с 250 мл.  вряща вода, кисне 2 ч. и се прецежда. Приема се по 1\2 чаша 3-4 пъти дневно при остри простуди и вирусни инфекции.