Хипогликемията и кетоацидозата са най-честите остри усложнения за диабета, причиняващи гранични и опасни за живота състояния.

Понятието хипогликемия означава ниска кръвна глюкоза, като граничната й стойност за настъпване на това състояние е 3.5 ммол/л.

Действителната честота на хипогликемиите трудно би могла да се установи, тъй като една част от тях протичат без доловими признаци, от които значителен дял представляват нощните хипогликемии.

Кои са причините, довеждащи до хипогликемия?
• Грешки при дозирането или инжектирането на инсулина - брутално увеличаване на инсулиновата доза, неправилно дозиране на инсулина (техническа грешка);
• Промяна на инжекционното място с по-добро всмукване на инсулина или подобряване на инсулиновото действие в резултат на температурни промени;
• Намалени нужди на организма от инсулин, напр. начална ремисия;
• Предозиране на таблетки, които понижават кръвната глюкоза (манинил, глибенкламид, диапрел, амарил, глюкотроп Х). Бигва- нидните лекарствени средства, (метформин, сиофор) и глюкобай не предизвикват хипогликемия.
• Нарушаване на хранителния режим - пропускане на едно хранене или приемане на по-малко количество въглехидрати;
• Стомашно-чревно заболяване, което води до смутено всмукване на въглехидратите или е налице повръщане;
• Приемане на алкохол на гладно или в по-голямо количество, тъй като алкохолът спира притока на глюкоза от черния дроб към кръвта. Действието му може да продължи чак до следващия ден на сутринта;
• Необичайно голяма физическа активност при различни видове спорт, домакинска и селскостопанска работа, както и други дейности, които увеличават енергийните нужди на мускулите. Хипогликемията може да настъпи много по-късно.
• Нарушена регулация (намалена секреция) на инсулиновите контра- регулаторни хормони;
• Без видимо доловима причина.
Различните фактори, довеждащи до хипогликемия, намаляват притока на глюкоза към периферните тъкани и мозъка. Настъпилият глюкозен глад води до тежки обменни смущения. Мозъчната тъкан консумира 30 пъти повече кислород от мускулите, което обяснява голямата чувствителност на нервните клетки към ниските глике- мични стойности.

Хипогликемията може да се изяви като:
Лека форма - при която болният може да се справи сам с признаците на ниската кръвна глюкоза;
Тежка форма - изискваща чужда помощ за справяне с признаците на хипогликемия, но болният е в съзнание;
Хипогликемична кома - болният е в безсъзнание.

Ранната фаза от изявата на хипогликемията се обуславя от лекото намаление на кислород в мозъка, което стимулира отделянето на адреналин със степенно различно изразени признаци на силен глад, слабост, мускулно раз- треперване, обилно изпотяване, бледост на кожата, прогресиращо главоболие, чувство на страх, ускоряване на пулса, повишаване на артериалното налягане, невъзможност за концентрация, психическо объркване, раздразнителност и агресивност (неадекватен смях и плач, малките деца драскат, ритат, блъскат, хапят). Към тези явления могат да се прибавят мозъчни признаци - ll-ра фаза - смущения в зрението, двойно и замъглено виждане. В тази фаза болните наподобяват пияни. Със задълбочаване на хипо- гликемичните признаци настъпват смущения в съзнанието - безсъзнание, гърчове, промени в рефлексите - това е lll-тата фаза с отпадане на жизнено важните центрове - дихателен и сърдечно-съдов.

Понякога обаче симптомите на хипогликемия остават неразпознати, поради тяхното нетипично протичане. При такива хипогликемии, настъпващи през нощта, диабетиците се събуждат с главоболие, което може да продължи и през деня, сънуват кошмарни сънища, скърцат със зъби, а малките деца плачат и се стряскат на сън. Събуждането сутрин е трудно. През деня тези хипогликемии се изразяват в необосновани лоши постъпки намалена концентрация, конфликтност в поведението, увеличени кражби, полови извращения, агресивни действия при лица, които по принцип са сговорчиви и добри.

Признаците на хипогликемия са зависими до-голяма степен от вида на инсулина и стратегията на инсулиноле- чението. При лечение с бързодействащи инсулини, реакциите от страна на пациентите са много по-осезателни, тъй като гликемичното ниво спада много бързо (стръмно). При хипогликемия, развиваща по време на лечение с базални инсулини, признаците настъпват постепенно и се дължат на мозъчен глад за кислород. Дълго време може да са налице дискретни признаци като главоболие, нежелание за работа, а понякога и зрителни смущения. Тези трудно забележими симптоми много бързо могат да се последват от мозъчни явления.