У нас  всеки 10-и е с диабет. 60 на сто от хората не разпознават истинските признаци на заболяването - висока кръвна захар, жажда, често уриниране, отслабване на тегло, глад, лесна уморяемост. Според пациенти водещо е сърцебиене, повишен холестерол и роднини с диабет.

Честотата на захарната болест у нас е 9.6% през миналата година при 8,4%  през 2006г. Заболяването се среща  все по-често сред мъжете: 56,7% срещу 43,3% при жените.

За сравнение, диабетно болните в Словакия са 6,6% от населението, в Полша - 10,6%, в Италия - 4,8%, Германия - 8,9%, съобщи проф. Михаил Боянов от клиниката по ендокринология на „Александровска” .

Данните от национално проучване, направено в края на август тази година сочи още, че личният лекар е първият избор на повечето пациенти, които се съмняват, че са болни от диабет. Джипито биха посетили 59% от запитаните, 27% биха измерили кръвната си захар и едва 14% ще се обърнат към ендокринолог.

Болшинството пациенти с диабет са добре информирани, че ако не се лекуват, са застрашени от развитие на диабетните усложнения, и обратното – ако се лекуват правилно тези усложнения могат да бъдат избегнати. За съжаление, половината диабетици не познават добре стойностите на добрия гликемичен контрол, към който трябва да се стремят. Голяма част от пациентите (40%), лекуващи се с таблетки, не са посещавали специалист-ендокринолог през изминалата година и не са изследвали стойностите на гликирания хемоглобин (показател, отразяващ контрола на диабета през последните 3 месеца), коментираха лекарите. Проучването на състоянието на гликемичен контрол показва, че само половината от лекуващите се диабетици са с добри показатели, а останалите са в риск за развитие на инвалидизиращите диабетни усложнения.

Всяка година вследствие на диабета у нас умират над 8 хил. души и се правят близо 5 хил. ампутации на долен крайник. Броят на починалите хора вследствие на диабета е още по-голям, ако отчетем и смъртните случай, предизвикани от усложненията на диабета – сърдечно-съдови, бъбречни, неврологични и др.. Данните за контрола на съпътстващите диабета заболявания и състояния сочат, че 80% от пациентите с диабет тип 2 страдат от хипертония, 87% от затлъстяване и 60% от микроалбуминурия.

Какво може и трябва да се направи?
Първична профилактика (която да попречи заболяването да се развие) и вторична профилактика, която цели да се предотврати появата и развитието на усложнения на заболяването при вече поставена диагноза. В случая със захарен диабет тип 2, това означава да не се появят неврологичните, очни, бъбречни и останалите многобройни и тежки инвалидизиращи последици. Това изисква активно проследяване и активно терапевтично поведение.

Диабетът е хронично прогресиращо заболяване, и това налага честа адаптация на лечебния режим, както и мотивация и обучение на пациентите. Днес медицината разполага с повече възможности, отколкото в миналото. Статистика от САЩ показва, че хората, диагностицирани със захарен диабет тип 1 през периода 1965-1980 г. живеят с 15 г. повече от тези, диагностицирани през периода 1950-1964 г.

Наред с възможностите на съвременните качествени медикаменти и средства за самоконтрол много важно е пациентите да измерват редовно стойността на кръвната си захар и гликиран хемоглобин, както и да посещават редовно своя ендокринолог. Държавна политика трябва да бъде създаването на диабетен регистър на всички болни с диабет тип 1 и тип 2 така, че да се осигури контрол на пациентите, да се следи непрекъснато състоянието на болните и да се прецизира прилаганата терапия. По този начин пациентите ще бъдат проследявани и контролирани, а  отделяният обществен ресурс ще може да бъде по-добре планиран, каза проф. Събина Захариева, ръководител на Клиничен център по ендокринология и геронтология към Университетска болница.

Диабетът е 4-та водеща причина за смъртност във високо развитите страни и е разпространен с мащабите на епидемия в по-бедните държави. Данните сочат, че около 80% от болните от диабет са от държави с нисък до среден доход. Според СЗО през 2011 г. в света е имало 366 млн. диабетици, но ако не се вземат мерки, до 2030 г. прогнозата е  за 552 млн. Заболели. Смята се, че най-голям брой диабетици има във възрастовата група на 40-59-годишните. В света се изразходват над 465 млрд. долара годишно за лечение на диабета и усложненията му.

В понеделник у нас бе даден старт на национална информационна кампания „Заедно срещу диабета“. Тя има за цел да повиши информираността  на хората за това рисково заболяване, от което в момента страдат близо половин милион българи.

Партньори на инициативата са Комисията по здравеопазването към 42-ро Народно събрание, Българска асоциация „Диабет“ (БАД), Национална асоциация на децата с диабет (НАДД), Национална пациентска организация (НПО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АRPharM).