Световната медицина вече е наясно прекалено високата киселинност на организма е основна причина за повечето (ако не и за всички) болести на стареенето – диабет ІІ, рак, сърдечносъдови и затлъстяване.

Авангардна теория днес потвърди откритието на китайски медици от Академията на науките в Пекин – че ракът се причинява от повишената киселинност в организма. Балансирането й в стойности Ph-7.0-7.2 предпазва от онкоболести и спира ускорения процес на стареене, съобщава агенция ПИК.

Началното покачване на Ph e може да доведе до кристализиране на солите в урината и до образуване на пясък и камъни, в бъбреците и пикочния мехур.

Защо имаме проблеми с киселинността?

Честата употреба на кафе, алкохол, месо и колбаси повишава киселинността. Намаляват я със сигурност зеленчуците. При плодовете – едни я повишават, като цитрусовите, други я намаляват.

Човешкият организъм е интелигентна система и като прекаляваме с тези храни и напитки, той търси начин да неутрализира киселинността им и му трябват алкални храни и води. Но тук изниква нов проблем, който е характерен за последните десетилетия -

Микроелементите в земеделските земи постепенно се изчерпват, културите, отглеждани върху тези земи съдържат все по-малко необходими хранителни вещества. За да бъде здраво, човешкото тяло трябва да получава 90 различни хранителни вещества.

Като цяло, ако телесните течности са киселинни, те търсят алкални минерали, с които да реагират, като Натрий, Цинк, Желязо и Калций.

Особено полезен е последният минерал – калцият. Той се набавя в големи дози от вече доста забравени храни като домашна извара, хрущяли, бульон от пача, казва известната руска лекарка д-р Фарида Бикбаева.

Чрез калция клетките добиват повече енергия за контракциите си, с които изхвърлят токсините. Дефицитът му предизвиква затлачване на клетките с токсини, постоянно повишена киселинност в организма, която е идеална среда за възникване на ракови клетки, твърдят китайски учени.

В своя научен труд “Обратимост на стареенето”, д-р Санг Уонг през 1990 г. очертава важността на равновесието на рН за поддържане на здравето

“Така рН на слюнката съответства на извънклетъчната течност... Хартиения тест за рН, направен със слюнка е най-последователния и най-категоричния физически знак за синдрома на липсващ йонен калций... рН на слюнката на здрав човек, на когото не му липсва йонен Калций, е леко алкална, между 7.5 и 7.1. Слюнката с рН от 6.5 (леко киселинна) до 4.5 (силно киселинна) показва състояния съответно на слаба до силна липса.

Повечето деца са тъмно сини, т.е. с рН от 7.5. Повече от половината възрастни са зелено-жълти – рН 6.5 или по-ниска, което отразява липсата на Калций поради стареене и грешки в начина на живот. Пациентите с рак обикновено са ярко жълти, т.е. с рН 4.5, особено, когато са в последна фаза.

Въпросът не е просто да спрем да пием кафе или алкохол – особено вино и бира,, а да търсим начин да ги неутрализираме като ограничаваме количеството им и поемаме и алкални храни и води за баланс. Леко алкалните минерални води като горнобанската, хисарската и банкянската и др. са добър помощник.

Приемането на йоненкалций като хранителна добавка също помага, но за немалко български лекари „хранителна добавка“ все още е мръсна дума, защото са се опарили от всевъзможни фалшификати на нашия пазар. Но американските, руските, китайските и западноевропепейските им колеги вече търсят помощта на утвърдени марки такива добавки, които набавят безценните йонни форми на калций и цинк . 

Клинично изследване на д-р М.Т. Мортър (Арканзас, САЩ) показва, че ако анаболичното рН в урината и в слюнката, измерено при събуждане е под 6.8, можем да сме почти сигурни, че храносмилането трябва да се подпомогне. Контролираните клинични проучвания на д-р Пол Яник (Пасадена, САЩ) потвърждават откритията на д-р Мортър и напомнят, че вътреклетъчното усвояване на хранителните вещества значително намалява, когато рН е под 6.8.

Както показват изследванията на двамата учени, допълването на храната с подходящи алкализиращи вещества влияе изключително благотворно за покачване на рН в системата, защото попълва запасите от алкални минерали и ензими. Липсите в системата се проявяват в храносмилателния тракт в последния момент, затова лекарите не трябва да чакат, признаците и симптомите на лошото храносмилане да станат очевидни. От гледна точка на профилактиката, компенсирането трябва да започне, когато симптомите са минимални, т.е. ако при проверка на нивото на алкалността анаболичното рН е под 7.4.

Диетите, богати на белтъчини, мазнини и въглехидрати и едновременно бедни на зеленчуци и сурови храни, претоварват храносмилателните механизми. Това възпрепятства правилното храносмилане и претоварва имунната система с ненапълно разградени макромолекули и токсини. Храносмилателните разстройства на свой ред се утежняват от високото съдържание на пестициди и стимулиращи храни, използвани много често в западните диети.