Паник атаките могат да се появят най-често между 30-40-те  години от живота на човек. Поради много причини възрастта на проявлението им доста пада. Вече в професионалната литература  се коментират случаи на 8-9 годишни деца, което е много ранна възраст за подобно страдание.  И този проблем трябва да се разгледа през призмата: какво не е наред при детето?

Тук има някакво скрито послание. Кое в семейната среда предизвиква тази висока тревожност, с която то не може да се справи.  Можем да разгледаме нещата и през тази призма: когато имаме страх, искаме да избягаме. Когато изпитваме ярост и гняв, гледаме да нападнем.  Но когато не направим нито едно от тези две възможности, тогава се заклещваме  между „Бягай, защото си гневен” и „Нападай, защото те е страх!” И това прекъстосване оказва огромно напрежение в човека. 

Когато едно дете се сблъска с дадена конфликтна ситуация и то не може да се справи с нея, то се „заклещва” в подобен неразрешим проблем.

Матури и други изпити провокират паник атаки. В нашата народопсихология оценяваме успеха като резултат,  а не намираме време и внимание да поощрим у някого желанието да постигне нещо.  Ако това се промени, то много конфликти не биха се случили.

Трябва да се знае, че не само проблем в семейството, различни травми могат да отключат паник атаките, но и проблеми със щитовидната жлеза, с аритмията, с вестибуларния апарат,  предозиране с някои медикаменти могат да причинят състояния, близки до паник пристъпите.

Когато има такъв проблем, трябва тези хора да посетят съответните специалисти и да следват предписаното  от тях лечение.

Но първо се работи да се спрат кризите, паник атаките, а след това започва терапевтичната работа с него, да се види кои са причините поради които той получава тази паник атаки.

При много хора, които имат проблеми с щитовидната жлеза , може да се намерят ситуации, които са довели до това здравословно  състояние:  най-общо понижена или повишена функция на хормони, придружено или последвано от паник атаки. И психотерапевтът може да помогне да се открие и преработи основният проблем, който е в основата на всичко това.

Въпрос: Какво причиняват стимулантите? Има ли случаи на отключване на паник атаки от употребата им?
Отговор:  В моята практика нямам такива случаи, но знам, че това може да се случи.

Въпрос: Доколко натрапливите мисли могат да са свързани с паник атаките и как могат те да бъдат контролирани?
Отговор:  Страхът има 3 компонента. Първият е  физическо усещане / буца в гърлото, топка в стомаха и др./. Вторият е мисълта.  Третият- са образите, миналата опитност, която имаме . Може да се прилагат цял комплекс от мерки, които  го обхващат. Целта е не мислите, не страха да управлява човешкото поведение.

Една техника е отлагане на страха за по-късно. Напр. някой се тревожи, че все не му стига времето. През деня, когато се появи тази мисъл тя се отпраща за 22 ч, когато човек има 10 мин. да се притеснява, че не му стига времето. Когато дойде уреченото време човек разбира , че много страхове са били напразни.

Мислите намират благодатна почва в липсата на действие.  Затова при паник атаки е добре да се работи с ръце.

Въпрос: На пациент с паник атаки  му се изпотяват ръцете?
Отговор: Трябва да се подходи по-комплексно. Защо ръцете? Какво иска да ни каже този факт? Ръцете ни са връзката с другия. Трябва да се провери при този човек има ли страхове, когато общува с други хора, има ли негативен опит,  други преживявания. Със сигурност не са случайни симптомите. Те сами по себе си „ разказват” някаква история.

Паник атаките са едно изключително, но мъчително състояние, но те се явяват наш помощник, ако успеем да чуем какво ни казват. Те са напълно преодолимо и напълно безопасно състояние. Няма починал от панически пристъп човек.