В няколко последователни статии ще ви запознаем със свойствата на витамин В17 и въздействията му върху организма, особено при рак.

През 1950 г. американски лекари открили, че ракът се поражда от липсата на важен компонент в модерното хранене - витамин В17 (амигдалин), наричан още лаетрил. Той се среща в горчивите ядки на кайсиите, черешите и сините сливи. Заради съдържащата се синилната киселина (цианид) ,  витаминът не се консумира в западните страни.

Обаче страхът от отровния цианид е неоснователен, пише сайтът alternativheilung.eu. Той може да бъде освободен в организма само , ако е наличен определен ензим.Този ензим обаче се среща само в раковите клетки и никъде другаде в тялото.  Отровното действие на цианида може да се задейства единствено в болна клетка, която в последствие  синилната киселина унищожава, без да уврежда съседни тъкани и клетки. Ядките от кайсии действат и профилактично при фамилна предразположение към ракови заболявания.

Петер Керн е лечител от дунавския град Ринглинген. Той се е специализирал в лечение на отравяния с тежки метали и рак с природни вещества. Освен това Керн изнася лекции в Германия и САЩ по тези въпроси и ръководи различни уъркшопове.

Тъжната история на витамин В17
Американският учен д-р Ернст Кребс ( на немски –рак ) през 1950 г. изолира субстанция, нарича я лаетрил, тества я върху животни и върху себе си и установява в двата случая, че е нетоксична. И той започва да я прилага върху болни от рак. Две години по-късно той изследва ядките на кайсията, в която открива във висока концентрация лаетрил, който  д-р Кребс нарича витамин В 17. Паралелно с това ученият открил случайно и витамин В 15 пангамова киселина, известна още като диметилглицерин.

Д-р Кребс смята, че ракът е болест на обмяната на веществата.Както при силна липса на витамин С човек заболява от скорбут, така и при недостиг на В17 се стига до рак. Така може опростено да се резюмира неговото заключение, в което се казва още, че В17 може да се прилага и при радиоактивно натравяне и при тютюневи отрови, посочва още сайтът alternativheilung.eu.

Приложението на веществото върху болни от рак било повече от обнадеждаващо. Интересите на учения и на фармаиндустрията не само не съвпаднали,  очаквано витамин В17 не бил непризнат, но и срещу неговото приложение започнала негативна кампания. Твърдяло се, че е високо токсичен  и че такава ефикасност в битката с рака я няма.

Големият проблем бил в това, че В17  като  натурален продукт  не може да бъде патентиран. Всеки може да го лансира евтино на пазара и особена печалба не може да се направи.Дори и в наши дни, по данни от 2007 г. лекарите  продължават да поддържат тезата,  че В17 е отровен.