През октомври, обявен за Световен месец за борба с рака на гърдата, разговаряме  с психоложката на Здравница доц. Маргарита Бакрачева за това как да бъдем по-силни в битката с коварното заболяване.

- Доц. Бакрачева, как да се държим когато чуем страшната новина за себе си?

За съжаление това, в тези случаи трябва да се премине през няколкото етапа на преживяване на страха и болката. Описани са подробно стадиите на отричане, вътрешно бунтуване, целият цикъл емоции. Във всички случаи не трябва да се потискат емоциите и понякога, в зависимост от индивидуалната нагласа, е добре да се получи максимално информация за подобни случаи, което не решава проблема, но дава една картина, която поне до известна степен осигурява на човек възможност да разбере, че не е сам в това.

- А когато се отнася за наш близък ?

Когато става дума за близък нещата са не по-малко комплицирани. Опитваме се да помогнем и да осигурим сила, единственото, което не трябва да правим, е да  стимулираме близкия си да не изпада в депресивни и гневни състояния. Трябва да осигурим пространство, изпълнено с разбиране и подкрепа и да бъдем напълно и изцяло приемащи.
 
- Трябва ли да скрием от него лошата вест?

Криенето има и положителна, и отрицателна страна и зависи от готовността и нагласата на човека. Може да бъде добро решение единствено, ако преценим, че би довело до мобилизиране на силите.

- Да скрием ли новината от децата?

Зависи много от възрастта на децата- когато са малки, не е необходимо да се навлиза в подробности и да се дават обяснения, които трудно могат да бъдат разбрани. При големи деца  не е нужно да се крие, тъй като това заболяване не е по-различно от всяко друго.

- Как да намерим утеха при тази диагноза?

Основното е проявата на търпение, за да може да се премине през различните фази на адаптиране към ситуацията. Информираността и знанието какво очакваме да ни се случи и да изпитаме са безспорна помощ.


- В кой момент да се обърнем към психолог, да потърсим помощ и съвет от пациентски организации?

Има специализирани психологически звена към болничните заведения, които осигуряват помощ специално за справянето с тези диагнози. Те са най-подходящи за случая и преминалите през тези центрове показват по-бърза адаптация.

- Какви мантрички да си казваме, все пак това е диагноза, която променя живота ни тотално, предстои ни битка, която можем да загубим?

Най-правилното решение е заболяването да се приеме като всяко друго хронично заболяване, без човек да се фиксира върху възможния му смъртен изход.Има редица случаи, в които е регистрирано как с помощта на вътрешната сила на духа се постигат невероятно добри резултати в подкрепа на традиционното лечение.

- Какво да направим, как да се държим,  ако точно в този момент половинката реши да ни напусне?

Това е един удар, който допълнително увеличава чувството за непълноценност, но основната задача в този най-труден момент от живота е концентриране върху бъдещето, че има смисъл човек да се бори и да преодолее собствения си проблем. Да отвори една страница по нов начин на продължаване напред.Колкото  и силна да е болката от това, че сме изоставени основната задача е мобилизиране на всички вътрешни сили, за да може човек да си осигури едно Утре.

- А какво да си кажем, когато вътрешният ни глас попита: "Защо точно на мен?"

Това е неизбежен въпрос, просто трябва да се остави да отмине етапа на гняв. Напълно е естествено и нормално и емоциите от този тип също е необходимо да се изживеят.