Винаги, когато определяме начина на хранене на едно дете или възрастен, трябва много подробно да разгледаме цялостното му състояние. Дали боледува често, дали е във възстановителен период след боледуване - в този случай организмът не е укрепнал достатъчно и е желателно храните да не са с прекалено силен собствен ритъм. Такива са по правило суровите храни, тъй като не са преминали през никаква обработка, която би смекчила вътрешната им сила.

Различните видове обработки имат точно това въздействие - те намаляват собствената сила, предварително я смекчават, без да убиват жизнеността на храната. Такива обработки са варене, печене, сушене, доузряване, обясняват от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия.

Когато имаме един склонен към боледуване или възстановяващ се организъм, трябва да подходим внимателно към храненето и да го предлагаме в обработен вид, като е добре да има и продукти от животински произход – напр. обезсолено сирене или пилешки бульон. Не е случайно, че в разгара на болестта, когато организмът се бори с нея, нямаме апетит. Силите, които би употребил за трансформация на храната, не са на разположение, те са впрегнати да се справят с болестта и храненето само би затормозило целия оздравителен процес.

Същото важи и за хляба в такъв период - пълнозърнестите хлябове трудно ще се усвоят, за разлика от белия, който е най-преработен, с най-слаб вътрешен ритъм. Дори при дълго и изтощително боледуване не е излишно дори белият хляб да се препече.

Ако детето е с увреждане или с хронично заболяване - поначало подобно дете, поради ограниченията, които му налага заболяването и особено увреждането, трябва да изразходва много повече сили за преодоляването им всекидневно. В този случай отново важат обработката на храната и включването на животински продукти, но не преимуществено месни, а млечни.

Има една особена категория деца, чийто брой става все повече и това в голяма степен е свързано с особеностите на съвременния свят; това са деца, наглед фини, с тънка бледа кожа, изключително впечатлителни и повлияващи се от случващото се в света. Те по правило не могат да поставят граница между себе си и света, затова всички впечатления проникват в тях без преграда и водят до лесна ранимост, нервност, неспокойствие; това често може да е придружено с нощно напикаване или обилно изпотяване. Среща се и при момичета, и при момчета. Това са т.нар. в лечебната педагогика истерични, леснораними деца. При тях хранителният режим с месни продукти е важен. Месната храна се преработва най-лесно от организма и не му създава големи пречки, т.е. деца, които губят прекалено много от силите си в преживяване на всичко, което безконтролно навлиза в тях, са облекчени до голяма степен чрез месната храна. Така те щадят, запазват част от силите си, които могат да насочат към формирането на граница и устояването на себе си., обясняват от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия (http://www.oporabg.com/?q=node/2026)

Храната е особено важна и при други две групи деца - такива, които твърде лесно се разсейват и трудно помнят и такива, които имат натрапчиви мисли и спомени. Разсеяните деца имат нужда поне няколко пъти в седмицата в менюто им да има кореноплодни, като начинът им на обработка не е толкова важен, т.е. може да се позволи спокойно и сурови, и варени, печени, задушени. Най-добре е да се придържаме към златната среда по отношение на обработена-необработена храна и в менюто да го има и единият, и другият вариант (освен в някои от изброените случаи). Децата с натрапчивости имат голяма необходимост да ядат ароматни плодове - колкото по-ароматни, толкова по-засилено и уравновесяващо върху натрапливостта действат. Силата на натуралния аромат достига до много по-дълбоки структури на организма, отколкото хората обикновено предполагат. Тук е най-добре суровата консумация само на плода или в комбинация, но е важно да се усеща индивидуалния аромат на съответния плод. Цитрусите напр. могат спокойно да се комбинират с различни салати, стига детето да харесва комбинацията. Може би е излишно да споменавам, че колкото по-натурално са отгледани плодовете, толкова ароматът е по-въздействащ. Плодовете, които обикновено се продават по магазините, са доста далеч от представата за хубав качествен плод и много често аромат почти липсва. Цитрусите, тъй като се берат зелени, е добре да се оставят няколко дни, за да се развие доузряването. Самото доузряване е много важен процес. Едно растение не може да изяви себе си пълноценно, ако не е добре узряло, но не презряло. Презрелите растения започват процес на вътрешна ферментация, която не е желателна да се пренася в човешкия организъм, особено в детския, обясняват от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия.

Нюанси в храненето внася и темпераментът на детето. Така напр. детето меланхолик има нужда от сладко, то му дава стабилност. При силно желание за кисело, е добре да му се даде. Плодовете и зеленчуците трябва да са много добре узрели. Ако детето сангвиник има желание да яде солено и кисело, това също е индикация, че организмът му има нужда от тези два вкуса, които въздействат много по-дълбоко в организацията на човешката същност, а не само като вкус в устата. Детето холерик обикновено се бори с храната, така както се бори с всичко в живота - неуморно и мотивирано. Дори по-трудноусвояема храна - сурова, растителна - няма да го спре. Все пак не е желателно, особено в детска възраст, да преминава към пълно суровоядство, за да не се наложи да използва сили, предвидени за развитието на други процеси и функции, само за целите на храносмилането. Детето флегматик е това, при което балансът в храненето е най-определящ. Менюто трябва да е балансирано както по отношение на произхода (растително,животинско), така и по отношение на обработката (сурово или обработено). И за всички деца е валидно, но при флегматика с особена сила - да не се прекалява, да не се преяжда - нещо, към което има засилена склонност, обясняват от Сдружението по антропософска лечебна педагогика и социална терапия.