Възможно е децата да станат жертва на ухапвания и други телесни травми, причинени им от домашни или диви животни. В част от случаите животните нападат децата, реагирайки на предизвикателното им поведение към тях, но не са редки случаите, когато детето е изненадано от атаката на животното. Всеизвестни са случаите на нападнати деца от кучета и всякакви други животни.

Ухапаните деца освен че преживяват силен стрес, възможно е да бъдат заразени и да се разболеят от някоя болест, пренасяна от животните.

Децата на възраст от 10-12 месеца до 1-2 години може изненадващо да сграбчи домашния любимец - куче или котка, като своеобразна изява на своето благоразположение към него и изплашеното животно да реагира несъзнателно, като го ухапе или издраска по ръцете, краката или главата.

Когато децата се разхождат сами или с родител, наближавайки безнадзорно куче последното се спуска и ухапва детето, защитавайки своята територия и малките си кученца от евентуално нападение, каквото може би е имало през предишните дни.

Често малките деца, когато са на село, вземат пръчка в ръка и подгонват кокошките на двора. Макар и рядко, срещат се агресивни петли, които крякайки и скачайки се нахвърлят върху детето и започват да го кълват по ръцете, краката и дори по лицето. Освен раните, детето получава и силен стрес.

Аналогична ситуация може да се наблюдава и при преминаване на дете близо до ято домашни патици или гъски, най-агресивната от които често съскайки или крякайки се спуска към него, опитвайки се да го клъвне. Макар и рядко да се стига до реализиране на намерението, най-малкото на детето е причинена силна уплаха.

Нищо неподозиращи деца дори на възраст 10-14 години стават обект на нападение от страна на овен или коза (козел), които са предизвикани или от присъствието на детето в близост до тях (особено, ако имат малки), или нападението е повлияно от предизвикана от друг източник уплаха у животното. Детето може да пострада, като получи разкъсна рана от рогата, или счупване на ребро, ръка или крак от удара, нанесен му с глава от животното.

Когато дете дразни с пръчка, парче тел или кол магаре или кон, може изненадващо да бъде ухапано по ръката или главата. Намирайки се в близост до задните им крака, може да ги предизвика и да бъде ритнато, като често последиците са много тежки, предвид силата на удара.

Ако неразумни бащи поведат децата си на лов и ги оставят да си играят извън територията на ловуване, възможно е подплашеното при гонката животно (лисица, вълк или диво прасе) да се измъкне вън от ловната редица и насочвайки се към групата деца да предизвика силна уплаха, или дори да нарани някое от тях.

Оставеното без наблюдение дете по време на риболов, събиране на гъби, пикник, разходка из гората или планината, на екскурзия с учебна цел и др. може да се натъкне на отровна змия и било от любопитство или от страх, да я предизвика и да бъде ухапано.


Как да предпазим децата?
Когато детето е ухапано от домашно куче и раната не е дълбока, може само или с помощта на родител или близък да измие ухапаното място с вода и сапун. Върху раната се поставя компрес с антисептично средство. При възможност да се установи собственика на кучето, да се поиска имунизационния картон и да се направи консултация с лекар.
Лекарят е длъжен да огледа добре раната, да я дезинфекцира и да я превърже. При необходимост може да се извърши хирургическа намеса, както и да се предпише антибиотик, който да се взема една седмица.
Ако кучето не е ваксинирано против бяс, задължително трябва да се заведе на ветеринарен лекар, а детето да се изпрати в Противобесния център към Първа градска болница в столицата и аналогичните центрове в големите градове в страната, за да бъде ваксинирано. Предишна ваксинация против бяс има трайност шест месеца.

Когато детето е ухапано от безнадзорно куче, препоръчително е да извършите следното:

да отведете детето в най-близката поликлиника, където раната да бъде добре почистена и превързана, след което да се направи инжекция против тетанус;
при възможност да заловите безнадзорното куче и да го отведете в противобесния център заедно с детето;
ако не сте в състояние сами да заловите безнадзорното куче, съобщете на съответните общински служби за произшествието и опишете характерните белези на безнадзорното куче и неговото леговище;
осигурете ваксинирането на детето.

Когато детето е нахапано многократно и има тежки разкъсни рани, веднага трябва да бъде отведено в най-близкото медицинско заведение, където да му бъде оказана спешна медицинска помощ, след което могат да се предприемат описаните по-горе процедури.

Ако домашното куче или котка са станали агресивни и не сте в състояние да промените по някакъв начин тяхното поведение за кратък срок от време, по-добре се освободете от този станал опасен домашен любимец и си вземете нов, по възможност новороден, към който от рано да приложите съответстваща на природата му възпитателна и обучителна дейност.

Не оставяйте малките деца без наблюдение на двора, в полето, в близост до обора или до свободно пасящи животни. Следете поведението на животните и своевременно отделяйте тези с рисково поведение.

Приучавайте детето да не дразнят животните (да ги дърпат за ушите, за опашките, за ноздрите; да пъхат клечки в ушите, ноздрите, ануса и половите органи; да ги удрят с пръчка по сухожилията на краката; да ги бодат с пръчки или други пособия по различни части на тялото и др.) и да не стоят в непосредствена близост до тях, тъй като несъзнателно могат да бъдат настъпани. Когато животното е раздразнено от поведението на детето или от нападащите го конски мухи или други дразнители опасните зони са около тяхнат глава или задните крака.

Приготвяйки детето за екскурзия или разходка из гората или планината, инструктирайте го специално за необходимостта да бъде винаги обуто с високи обувки или маратонки, задължително с чорапи и при възможност да е с панталони или анцунг. Когато види змия, да не тръгва срещу нея и да не я предизвиква, пъдейки я с пръчка или с камък. Разумното поведение в този случай е или да изчака неподвижно без да се плаши, като я остави тя сама да реши на къде да поеме и да се скрие, или да се отдръпне леко заднишком, като следи нейното поведение и когато разстоянието се е увеличило, да изтича към групата или ръководителя и да предупреди за влечугото.

Абсолютно недопустимо е деца да придружават родител по време на лов!