Имунитетът винаги е гореща тема. Той е най-големият дар за здравето, който природата ни е дала. Факт е, че за него се мисли тогава, когато настъпи сезона на грипа и другите респираторни заболявания.  Или когато има риск от инфекциозно заболяване. Имунитетът обаче е по-широко понятие и има много по-голяма роля за нашето здраве. В медицината се счита, че човек може да е толкова здрав, колкото е здрав неговият имунитет.

Имунната система е една от най-сложно изградените в нашия организъм. Тя има повече от 2 трилиона клетки. И когато организмът трябва да се справи с някаква инфекция, то всяка секунда се образуват по 1 милион клетки. Целта е те да посрещнат агресора, който може да предизвика дадено заболяване.

Какво е имунитет?

Това не е просто способността на организма да се справи с нахлуването на бактерии, вируси, гъбички, паразити, но и на генетично чужди вещества и туморни клетки, които могат да се появят във всеки организъм. Именно имунната система е тази, която ги регистрира  и ако е здрава и реагира правилно, то човек не развива туморно или друго заболяване.

През последните 50 г. зачестяват и алергичните заболявания, които специалистите определят като вид имунно разстройство.

Видове имунитет

Имунитетът бива 2 вида: Вроденият / неспецифичен/ е този с който ние се раждаме. Другият е придобият, е наричан още адаптивен. Когато се появи инфекция, първи се задейства вроденият ни имунитет, и ако той не може да се справи, то се вклюмва придобитият. Той  действа малко по-бавно, реагира по-бавно, но той има „клетъчна памет”, „имунна памет” за различни заболявания, и това е полза за човек.

Родителите, особено на малки деца се притесняват винаги, когато тяхното дете се разболее. Но при една здрава имунна система, различните болести не представляват проблем за организма да се справи с тях, дори е добре да се преболедуват, за да бъде детето още по-здраво  в по-късни години. Защото едно е да се спазват хигиенни правила, а друго е да се отглежда детето в  едва ли не „стерилна” среда и да се лишава неговия имунитет от „учители”

Придобитият имунитет е свързан с образуването на т.нар антитела и бива също 2 вида: временен и траен.

Трябва да знаем още, че имунната система действа в определен порядък. Придобитият имунитет никога не се включва  преди вроденият да се е борил докрай. Освен това силното включване на придобития  имунитет също може да е опасно в някои случаи  и се проявява в т.нар. цитокинова буря.  Тя представлява свръх отговор на определени клетки на имунната система. Затова наша задача е да се п.грижим преди всичко за нашия вроден имунитет.

Придобитият имунитет бива пасивен и активен. Пасивен е когато се вкарват готови антитела от преболедувал вече пациент. Това може да стане по естествен начин: от майката към детето чрез плацента или при кърмене, и по изкуствен път-чрез преливане на кръвна плазма. За активен придобит имунитет говорим след ваксинация или когато човек преболедува дадено заболяване. 

Добре е да знаем, че при автоимунните заболяване имаме силна реакция от т.нар придобит имунитет , който в даден момент, на пръв поглед необяснимо защо започва да атакува собствените си клетки и тъкани.

Организмът има и своите „бариери” , които имат функцията да ни предпазват от проникването на бактерии  и вируси. Изключително важни са лигавиците, защото те освен специфичната си структура са заселени от множество бактерии, които „тапицират” лигавиците и образуват специфични антитела. По този начин те препятстват проникването на вирусите и бактериите в тялото.

Ако обърнете внимание организмът има защитни механизми, наричаме ги симптоми, с който той се бори с инфекциите. Става дума за високата температура, за локалното възпаление, хрема, кашлица, изпотяване, диария.  Тези симптоми могат да бъдат и животозастрашаващи,  но това е и начин организмът да подпомогне  имунната система.

Къде се „ражда” имунитетът?

Това става първо в тимуса и костния мозък,  тук се образуват множество имунни клетки, които после се придвижват  до  вторични/ периферни/ тъкани. Клетките се диференцират и се превръщат в  имунни клетки.

Трябва да се знае, че имунитет действа навсякъде, но основно в червата! 80  на сто от всички създадени вече имуноклетки, съзряват и създават своята функция в червата. Затова червата се разглеждат като много важни за имунната защита.

За разликите между имуностимулация и имуномодулация

Трябва да се обърне внимание на това, че много хора, вкл. и лекари поставят знак на равенство между имуномодулация  и имуностимулация.

Да, в повечето случаи хората имат нужда от подкрепа на имунната система. И поради тази причина се приемат множество имуномодулатори, които са свързани с активиране на определени сегменти от имунната система. Много важно е обаче при имуностимулацията да се активира или по-скоро да се регулира имунната система по такъв начин, че човек да няма алергични или автоимунни реакции, които биха довели до сериозни проблеми.

Имуномодулаторите биват 3 вида: фито /от растителен произход/, химични /цинк, селен и др/ и органоимуностимулатори /интеферони/, образувани от клетките на тялото.

Изключително важно е да започне имуномодулацията от червата, защото там се осъществява контакта между външната среда и всичките тези 80 на сто клетки на имунната система, които се намират под чревната лигавица. Има специфични бактерии, които правят този контакт и освен, че поддържат чревната бариера, което е изключително важно, осъществяват производство на определени вещества, които са важни, за да се спре проникването на инфекцията.

Сигурно сте чували за атопичния марш, който започва като атопичен дерматит, преминава през хранителна алергия и може да стигне до бронхиална астма. Това са дължи на дисбаланс в сферата на придобития имунитет. Затова са много важни първите 3 години от живота на детето, когато се формира чревната микрофлора.

На пазара има много продукти, които са в помощ на имунната система, сред тях е и прополисът.

Грижата за имунитета  е ежедневна и е по силите на всички ни!