Нашият най­голям орган е кожата. Един орган, за който може да се твърди, че не се познава, въпреки че е най-видимият от всички органи. Той представлява една видимо­невидима тайна, той е граница и едновременно с това обвивка.

Кожните болести се намират в настъпление, констатираме  едва ли не ежедневно,

а почти във всяко семейство се среща невродермит, псориазис, екзема и особено алергии – всички различни по форма и размер, посочва проф.д-р Олаф Кооб, международен лектор от Германия, който през юли 2016 г.ще проведе два медицински семинара в България.

Вземем ли под внимание кожата при човека, както и в природата, би трябвало повече от всякога да се запитаме до каква степен защитните обвивки са особено нападани днес и в определени случаи биват дори разрушавани. Да помислим за ранното посегателство на медицината още в майчиното тяло или за озоновата обвивка на нашата Земя, която вече не ни дава както преди оптимална закрила срещу идващите отвън болестотворни влияния.

Към тази  комплексна тема трябва да се подходи по-нестандартно – и лекари, и пациенти да се подтикнат към по-добро разбиране на кожата като орган и свързаните с това проблеми и да доведат до търсене на помощ под една друга форма, която се намира извън установените мнения. При това съвсем не се касае за «аз знам по-­добре» или за евтини рецепти и още по-­малко за дискриминиране на други методи.

Известен професор по детски болести излага на един конгрес следната теза:
"Дете, което не се разболее най­-малко пет-­шест пъти в годината, не е здраво!"

А през времето, когато е бил асистент-лекар, преди няколко десетилетия, алергиите в клиниките по уши-нос-гърло били още рядкост! А как лекуващият лекар да не стигне до размисъл, като само с показването на картината на една ягода на страдащ от тежка ягодова алергия пациент, може да се предизвика пристъп на категорична алергия?

Че на кожата се обръща особено внимание също и в литературната и културната история, показва излязлото напоследък изследване под заглавието Кожа. Литературна история, телесни картини, гранични дискусии. Между другото там се представя интересна културна и духовно­-историческа картина на кожата от 18-ти век до съвременността. Ще изложим една основна мисъл от въведението, защото тя представлява и за това изложение централно указание относно поставения въпрос за здравето и заболяванията на този орган.

Че темата кожа има икономическа конюнктура по това време, се вижда от многобройните научно-популярни статии и репортажи, документации и есета, които се занимават както със «западната» кожа, така и с често богато украсената кожа на чужденците. Никога в евро­американската култура не са се харчили толкова много пари както сега за татуировки, дупки за обици, брандинг, изопване на кожата, изсмукване на мастна тъкан, посещаване на студио за почерняване, кремове против бръчки. Но и никога не е имало толкова често рак на кожата, невродермит, псориазис, или херпес зостер – болести, които видимо се манифестират на повърхността на тялото. Отдавна е научно-популярен факт, че все по­-нарастващото фетишизиране на гладката кожа без дефекти, което въздейства и върху несъзнаваните колективни представи за тялото, и стигматизирането чрез (в по­-голямата част) «психически» кожни болести са във взаимна връзка.