…Болестите никога не ще бъдат излекувани или унищожени чрез настоящите материалистични методи по простата причина, че болестта в своето начало не е материална. Онова, което ние познаваме като болест, е крайният резултат във физическото тяло, крайният продукт на дълбоко и дълго действащи сили и дори и самото материално лекуване и да е успешно, то това е само временно облекчение, ако не се премахне истинската причина. Съвременната насока на медицинската наука, като изкривява истинската причина на болестта и като я съсредоточава според материалистичните термини във физическото тяло, твърде много е увеличила нейната сила, първо, като е отстранила мисълта на хората от нейния произход и оттам от ефикасния метод на атакуване. И второ, като я е локализирала в тялото, по този начин е замъглила истинската надежда за възстановяване и е изградила един огромен болестен комплекс на страх, който всъщност нивга не би трябвало да съществува.

Болестта, по същина, е резултат на конфликта между Душа и Ум и никога не може да бъде изкоренена освен чрез духовно и умствено усилие.

 Такива усилия, правени правилно и с разбиране, както ще видим то ва по-късно, могат да излекуват и предотвратят болестта, като премахват онези основни фактори, които са нейната първопричина. Никакво усилие, отправено към тялото, не може да направи нищо повече освен повърхностно да поправи разрушението, а в това няма никакво излекуване, тъй като причината продължава да работи и всеки момент може отново да демонстрира своето присъствие под друга форма. Всъщност, при много случаи, забележимото подобрение е вредно, защото то скрива от пациента истинската причина на заболяването му и при задоволството от очевидно подобрено здраве, истинската причина, оставайки не забележима, може да набере сила. Сравнете тези случаи с онзи на пациент, който знае или който по някакъв начин е инструктиран от лекаря си относно естеството на злотворните духовни или умствени сили, които работят и в резултат на които се е проявило онова, което ние наричаме болест на физическото тяло. Ако този пациент пряко се опита да неутрализира тези сили, здравето се подобрява веднага щом това успешно започне и когато бъде завършено, болестта ще изчезне. Това е истинското лекуване чрез атакуване на крепостта, самата основна причина на страданието.

Едно изключение в материалистичните методи на съвременната наука е Ханеман, основателят на хомеопатията, който, като осъзнава благотворната любов на Създателя и на Божеството, което пребивава вътре в човека, като проучва умствената нагласа на своите пациенти към живота, към заобикалящата ги обстановка и техните съответни болести, търси да намери в билките и в областите на природата лекарството, което не само ще излекува техните тела, но същевременно ще повдигне и техния умствен мироглед. Дано него вата наука бъде разширена и доразвита от онези истински лекари, които имат присърце доброто на човече ството.

500 г. преди Христа някои лекари на древна Индия, работейки под влиянието на Буда, развили изкуството за лечение до такова съвършенство, че са били в състояние да премахнат хирургията, въпреки че хирургията на тяхното време е била толкова ефикасна, а може би и повече, отколкото нашата. Такива мъже като Хипократ с неговите високи идеи за лекуване, Парацелс с неговата сигурност

в божествено стта на човека и Ханеман, който е съзнавал, че
болестта започва на равнище над физическото

- всичките са знаели твърде много за истинското естество и лекарствата за страданията. Колко неизказано страдание би било спестено на човечеството през последните 20-25 века, ако учението на тези велики учители на това изкуство е било следвано, но, както и в други неща, материализмът твърде силно е импонирал на Западния свят и то за вече толкова дълго време, че гласовете на онези, които са пречели и пречат, са се издигнали над съвета на тези, които са знаели истината.

Нека да кажем накратко, че болестта, въпреки че наглед е толкова жестока, е всъщност сама по себе си благотворна и за наше добро и, ако бъде правилно изтълкувана, тя би ни показала нашите съществени  грешки.

Ако правилно бъде лекувана, тя би била причина за премахването на тези грешки и ще ни остави по-добри и по-велики, отколкото преди разболяването ни.

Страданието е поправителна мярка, която ни показва урок, който по други начини ние не сме успели да научим и никога не може да се премахне, докато не се научи този урок.

Нека също така да стане известно, че при тези, които могат да разбират и са способни да четат значението на предварителните симптоми, болестта може да бъде предотвратена преди тя да започне, или пък върната в най-ранните й стадии, ако се направят правилните, поправящи, духовни и умствени усилия. Не е необходимо да се отчайваме при какъвто и да е остър случай на болест, защото фактът, че все още имаме физически живот, показва, че Душата, която ни управлява, не е загубила надежда…