В България има само 4 вида круши ( бадемолистна, маслинолистна, снежнобяла и трънлива), докато сортовете са 200, а по света- 5 хиляди.

Особено лечебна е трънливата круша: сушените й  плодове съдържат целулоза, кутин, скорбяла, белтъчини, гликоза, пектин, арабин,галактан, ябълчена,  лимонена и млечна киселина, йод, захари, танини, както и витамините В1,В2 и В6. Действието й е естрогенно, укрепващо, пикочогонно, особено полезна е за сърцето.

Запарка от сушените плодове на крушата се залива с гореща вода, престоява, прецежда се и се пие при стомашни неразположения, съветва известният наш билкар Васил Канисков. Отварата от сушените плодове се прилага като успокояващо и противотемпературно средство. Сокът- пресен или консервиран- се прилага като пикочогонно средство. На пюре, сок или сушени се прилагат като затягащо средство.

Крушовицата (приготвена от пресни плодове и вода, след което втасва) се използва при авитаминоза и за тонизиране на организма. Богатите на йод пресни плодове са прекрасно профилактично средство против ендемична гуша.

Сред много народи крушата е била на почит - кавказците са я смятали за свещена, вярвали, че който отсече крушово дърво ще бъде застигнат от зла участ, за древните германци подобна постъпка била голям грях. Те имали обичай при раждане на дете да се засажда дръвче: за момче- ябълка, за момиче- круша. Плодовете на крушата сушели и през зимата освен, че варели компоти, счуквали ги и ги ползвали вместо чай, смилали ги на брашно и в смес с пшениченото брашно приготвяли питки, припомня Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Особено полезни са варените круши с мед.

Смолата от стари дървета се препоръчва при заболявания на белия дроб и язви по него. Едрите жълтеникави семена на крушата помагат при белодробни болести, но са вредни за бъбреците (това действие се неутрализира с добавяне на семена от широколистен живовляк). Пиенето на отвара от крушови листа предотвратява гърлобол при простуда, а гаргарата – при ангина.

Днес сушените плодове на дивата круша се препоръчват като отвара при камъни в бъбреците, бактериурия, както и за затягане при стомашно-чревни заболявания. Прясно изстисканият сок и запарката имат пикочогонно действие и са ефикасни при бъбречни и сърдечни заболявания, при повишено струпване на соли в организма и трескави състояния. При диария на деца е добре да се дава отвара от овес и сушени круши. Печени и сварени са подходящи при задух и белодробна туберкулоза.

Рецепта 1
1 суп.л. с връх наситнени  сушени круши се кипват в 500 мл. вода, кисне 4 часа, прецежда се и се приема по ½ чаша извлек 4 пъти дневно. Пие се 30-40 мин. преди ядене при камъни в бъбреците.

Рецепта 2
1 ч.ч. наситнени сушени резенчета от круши се заливат с 500 мл. вряща вода, ври на слаб огън 15 мин., кисне 2-3 часа и се прецежда. Пие се по ½ ч.ч. отвара 4 пъти дневно при захарен диабет.

Индийски учени установили, че младите крушови листа съдържат фенол, подобен по действие на атрибутина. Поради тази причина благоприятстват диурезата, дезинфектират урината и успокояват спазми в пикочния мехур. Във вид на 10-ова запарка ( суровина и вряща вода в съотношение 1:10) намират приложение при камъни в пикочния мехур, бактериурия и цистит. За засилване на ефекта може да се добавят смлени на прах сушени ябълкови плодови кори.