4 юни  e Международен ден за защита на децата, жертва на агресия . Шамарът - за и против, има ли перфектен родител, темата коментира психологът на „Здравница“ доц.Маргарита Бакрачева.

- Много полюсни са мненията за това има ли „безобиден шамар“, ударен на дете. Привържениците му казват, че тази мярка е  възпитателна,  а другия „лагер„ - че е насилие срещу малчугана.

- Разбира се, че физическата агресия е крайна мярка. Тя показва, че родителят или няма време да обяснява, или поради личните си предпочитания и момент на афект  прибягва до такова действие. Ако трябва  да обобщим  последствията в  дългосрочен план – физическата агресия често има по-малко и лесни за преодоляване резултати в сравнение с психическата агресия, включително и в пасивната й форма – пренебрегване и незачитане нуждите на детето. Така че отговорът до голяма степен зависи от конкретната ситуация, дали става въпрос за еднократен или системен акт.

- Какъв отпечатък остава шамара у малчугана?

Шамар, ударен веднъж не може да има травматични последствия. По съвсем различен начин е ситуацията при системен физически тормоз. Важното обаче е нещо друго: Какво най-често става в семейната среда – родителите внушават на детето колко неприемлива и недопустима е физическата агресия, а навсякъде навън то вижда противоположни послания и агресивни модели на поведение.  Кое е по-страшно – един  шамар или средата, която възпитава детето ?

- Все повече стават случаите за пребити деца, както и книги със съвети за родители - как да възпитаваме подрастващите напр. Къде бъркаме?

 Тук отново смесваме двете крайности. От една страна, са  агресивните родители, които не само не могат да изразят обич, а напротив – се превръщат в насилници и прекрачват най-свещените граници. От друга страна, са болшинството  адекватни, загрижени и за съжаление, объркани и изплашени родители, които търсят всички възможни начини да бъдат колкото се може по-близко до перфектните. До известна степен и двете крайности  ескалират в ситуация, която не предполага стабилност.

- Може ли боят, дори и в най-лекия  му вариант – плесницата - да има възпитателен ефект?

Шамарът може да има възпитателен ефект единствено, ако не е в директната агресивна форма, която  е свързана с насилие и незачитане  личността на детето. Когато става въпрос за поставяне на границите, „не може” да се прилага на принципа  на известния подход за управление - „тояга или морков”. Плесницата се помни, особено ако е нещо, което се е случвало веднъж или два пъти. Зад нея се крият много неизказани думи. Затова  ако се случи, е добре ситуацията да бъде изяснена.

- Съгласна ли си, че шамарът е стрес, отключва и много болести, както твърдят лекарите, а системното насилие над дете го прави  също насилник по-късно.

Практиката показва, че родителите и моделът им на възпитание формират до голяма степен начина, по който изграждаме отношенията си на привързаност към другите в зряла възраст, начина на възприемане на света и цялостния си мироглед. Това се случва обаче и спрямо нашите генетични особености като темперамент, черти и т.н., а  до голяма степен и под влияние на средата. Силното влияние на родителите по-скоро се отнася до начина, по който децата навлизат в света – какви страхове пренасят, какво приемат за нормално и какво не….

- Дай съвети как да постъпваме с т.нар. „трудни“деца…

- Не случайно тази категория деца са определени като „трудни”. Всъщност става дума по-скоро за различни поведенчески прояви, които не се поддават на директен контрол. Поради тази причина е важно да се определи какво точно притеснява родителя – често се оказва, че  става въпрос за някои нормални прояви,свързани с възрастовото развитие. Но когато ситуацията започне да  излиза извън всякакъв контрол , е добре да се потърси специалист.