Един от най-­старите и най-­познатите, може би най-добре изследван и сигурно най­-широко разпространен наркотик е алкохолът. С него сме свикнали от хилядолетия насам. Като„народна дрога № 1“ той не се взема достатъчно сериозно под внимание с неговото дълбоко въздействие; още повече, че е напълно интегриран и акцептиран в обществото, а алкохолизмът обикновено се подценява и се третира като безобиден порок. Днес все още символът на мъжественост силно се свързва с издръжливостта, когато се пие голямо количество алкохол.

Успехът на един обществен празник
често се пресмята в изпитите хектолитри.

А бирата в много случай е по-­евтина от безалкохолните напитки, казва германският лекар проф. Олаф Кооб, който е всепризнат спец по наркотиците.

Но що за особена субстанция е алкохолът и как се е появил?

Основното вещество необходимо за образуването на алкохола е една субстанция, която се намира и в човешката кръв ­ захарта, съответно въглехидратите. Тези вещества преминават в алкохол чрез ферментация с помощта на мая (едноклетъчни организми): медна вода в медовина, ечемична съответно пшенична каша в бира, гроздов сок във вино. Интересно е, че алкохолна ферментация има и при човека в обмяната на веществата, така че всеки човек носи в себе си следи от самопроизведен алкохол, което на първо време изглежда като неразрешима загадка ­

образуване на захар и алкохол в природата –
същото в човека!,
обяснява специалистът.

Чрез определени едноклетъчни организми, които могат да се развият само там, където силите на живота намаляват, се постига това някогашната жива захарна субстанция да изпадне в процес на консервиране, на неподвижност и с това в запазване на формата дори и след смъртта. Това се вижда и в мумифициращата, запазващата функция на алкохола.

 Макар че повърхностно взето алкохолът прави човека „социален“ в края на краищата той изолира човека и „засипва” вътрешната му същност. Затова самотните пияници са най­застрашени от увреждания.

Нека да разгледаме по­точно действието на алкохола върху тялото, душевността и духовността, казва проф. Кооб:

Най­напред се активира образуването на топлината в тялото, засилва се циркулацията на кръвта, самочувствието се покачва (човек се чувства като „свиня в локва“). Тялото се възприема с вътрешно усещане на наслада, човек изцяло се чувства възбуден и душевно освободен, без задръжки. Алкохолът непосредствено навлиза в кръвта, която чрез това започва да се „вълнува“.

Чувството за сигурност се покачва, същевременно намалява способността за преценка и самооценка, което особено ясно се вижда при каране на кола. Контролирането от страна на Аза намалява, активират се страстите, замъгляват се сетивните възприятия и усещането на болка, ясното самосъзнание се забулва. Пияният се наслаждава на своята собствена банална духовитост и не забелязва тягостната обстановка, която създава. Тук алкохолът е подобен на хашиша. Азът, закотвен в кръвта, се наслаждава на органично­душевното самовъзприемане, но с това се откъсва от всяко идващо от горе духовно влияние и с това естествено също от нрави и морал.

С това можем да разберем, защо относно пиенето на алкохол Рудолф Щайнер казва, че се създава един вид „противоположен Аз“. Интелектуалното, душевното и моралното пропадане на пияницата, загубването на паметта, афектната лабилност, които могат да се проявят във внезапен плач или смях, неблагонадежността, маскировката, химерите, делириума, разрушаването на мозъка, в края на краищата свидетелстват по един впечатляващ начин за постепенното разпадане на висшите Азови сили, които са отговорни за самокритиката, моралното поведение, постоянството, но също и за поддръжката на тялото.

Алкохолът се явява като най­-масивният вредител
на наследствеността.

Понесе алкохолът преминава и в майчиното мляко, кърмачетата получават сериозни увреждания. Ако бременната жена например през първите три месеца изпива дневна доза от 60 до 80 грама чист алкохол, което представлява 6 шишета бира или половин литър вино, при ембриото това води до тежки увреждания на мозъка, сърцето, очите и ставите.

Консумира ли се алкохолът още преди пубертета, преди индивидуалните душевни сили на детето да станат свободни от органичната им обвързаност, то човек твърде рано бива прикован към собственото си тяло ­ както и при ранната сексуалност ­ и по­късно получава душевни нарушения на развитието. Концентрираният алкохол особено уврежда цялата нервна система, напомня още германският специалист.

Общо взето терапевтичните възможности за лечение на алкохолиците са по­добри от колкото при наркотичната злоупотреба. Причината е, че пиенето общо взето не започва в млада възраст, а по­късно. При алкохолизма проблемите, които водят до пиянство, най­често са породени от обкръжението (семейство, работно място, лични задръжки, сексуални проблеми). Те могат да бъдат лекувани в специални клиники. От страна на училищната медицина, антропософската и хомеопатичната медицина има медикаменти за тяхното лекуване.

Освен това има и групи за самопомощ от някогашни алкохолици („анонимни алкохолици“), които могат извънредно много да подкрепят отделния алкохолик, понеже те говорят въз основа на собствен опит и познават проблемите от собствена гледна точка. Те знаят също, че някогашният алкохолик, дори да е престанал да пие, ако отново се допре до алкохола, пак може да изпадне в старите навици. Терапевтичният лайтмотив тук, както и при всяка друга опасност от пристрастяване, е: интерес към света, вместо интерес само към собствената личност!

Като „питие заместител“ се препоръчва сок от касис,
който чрез своята виталност и богатство на минерали засилва съпротивителните сили на тялото и душата: Той е „виното на бъдещето“, подчертава  проф. Кооб.

Какво голямо здравословно влияние може да окаже стабилността на Азовите сили на самия терапевт върху зависимите се вижда от следващия епизод. От болницата на психиатъра Август Форел, основателят на едно лечебно заведение за алкохолици се разказва следната история:

„Един обущар от околността имал голямо влияние върху алкохолиците, които били на лечение в Бургхолцли край Цюрих и Форел се измъчвал, че скромният занаятчия успява да постигне по­успешни излекувания от самия него. Обушарят бил председател на тамошното дружество на въздържателите. Всички усилия на Форел, да накара своите алкохолици да пият вода вместо алкохол, оставали без успех, до като един ден му хрумва, да ги изпрати при този лаик на събранията на дружеството. И за първи път в своята практика, той успял тогава да види истинско излекуване на пияници, като чрез едно чудо ­ истински, постоянни излекувания.

Един ден лекарят не издържал и посетил обущаря. „Мили приятелю, от почти две години безкористно се посвещавате на моите алкохолици и много от тях успяхте да излекувате. Подобно нещо до сега не съм виждал. Кажете ми, как постигате това. Аз съм заплащан от държавата за да лекувам тези хора, но не успявам. Вие сте човекът, който ги излекува, а не аз. Защо аз не успявам? Поради това дълбоко се срамувам.“

„Това е много просто, господин докторе“, отговорил обущарят. „Аз съм въздържател, а вие не сте. Там лежи тайната. Вие не можете да убедите в нещо другите, което сам не спазвате!

„От този ден нататък“, разказва Форел, „станах въздържател, а същевременно с мен и жена ми... Тогава неуспехът ме напусна. Аз можех да се доверя на моето собствено вътрешно ръководство и нямах нужда от чужда помощ за да лекувам пациентите си. Би трябвало човек сам да изживее такъв преврат, за да се научи да цени силата на личния пример и собственото постоянство и непоколебимост. От тогава насам можах да излекувам стотици пияници и семейства от пияници и да ги изведа от най­дълбока мизерия към щастливо съществуване.”