Важният въпрос за теглото на бременната или къде греши науката.

"...Ако проследим мнението на науката през последните 50-60 години относно оптималното тегло на бременната, ще се натъкнем на интересна тенденция.

Първоначално лекарите са били на мнение, че общото наддаване през бременността не трябва да надвишава 7 кг. По-късно за стандарт се определя широкият диапазон за едно дете от 12-18 килограма.

Забележете, че тази удобна за чревоугодничество и застой норма, все още се радва на много привърженици в медицинските среди. Общото мнение днес е, че бременни, наддали по-малко от 9 кг, често раждат преждевременно и по-малки за съответната възраст на вътреутробното си развитие бебета. Ясни статистически доказателства за това липсват, така априори остава само наложилото се мнение. Вследствие на това без реални нови аргументи се приема различна норма - за наддаване от 10-15 килограма. Мимоходом се споменава опасността от модите да се препоръчва на бъдещите майки да се хранят „за двама“, като не се ограничават и ядат каквото си поискат. В действителност именно излишното тегло е много по-опасно от недохранването – крие много сериозни рискове както за майката, така и за детето. Затруднява се измерването на плода, излишните килограми водят до болки в кръста и краката, могат да предизвикат разширени вени, хипертония, гестационен диабет; съществува опасност влагалищното раждане да се затрудни сериозно при голямо по размер бебе, а при цезарово сечение излишните килограми могат да доведат до усложнения, пише Валентин Грандев в книгата си "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки"

Ако излишните килограми са повече, след раждането майката се отървава по-трудно и бавно от тях, което понякога утежнява следродилната депресия.

Според някои проучвания приблизително 75% от жените, наддали над препоръчителните килограми, имат проблеми и с кърменето.
Задачата да изчисля оптималното тегло на една жизнена и енергична бременна отне продължително време в проучвания на анатомия, физиология и научни аргументи. Попаднах дори на калкулатор, който според изискванията на съвременната медицина, при зададено тегло и ръст изчислява границите на допустимото наддаване. Реших да проверя доколко комплексно алгоритъмът може да прецени състоянието на една жена и възможните допълнителни килограми. При постоянен ръст от 165 см променях теглото, проследявайки изменението на граничните стойности. Разликата между минималната и максималната стойност никога не надвишаваше 2 кг. При тегло от 50 кг, предполагащо фигура на модел, се препоръчва повишаване на теглото с 13,5-15,7 кг. Задавах 60, 70, 80 килограма и калкулаторът неизменно препоръчваше средно 13 кг, което ясно показва, че не се взема под внимание състоянието на жената и необходимостта от здравословна форма. Едва когато зададох 100 кг, резултатът от изчисленията на калкулатора прибавяха едва 9 кг към теглото на бременна с ръст 165 см! Жените с такова наднормено тегло често имат проблеми със зачеването, съпровождащи редица други здравословни проблеми. Те би трябвало сериозно да редуцират теглото и да контролират наддаването с цел по-добро здраве за себе си и детето. 100-килограмова жена спокойно може да не наддаде дори грам и това дори ще увеличи вероятността да роди здраво дете. Важно е обаче това да не се случва за сметка на пълноценното хранене. Порових се допълнително, за да открия кои параметри определят препоръчваните от лекарите килограми. Оказа се, че препоръчителните стойности се получават при събирането на няколко компонента:

Компонент	Средно	Минимално	Максимално	Здравословно
Тегло на бебето	3.4 кг.	2.5 кг.	4.4 кг.	2.5 кг - 4.4 кг.
Гръдна тъкан на майката	0.9 кг.	0.3 кг.	1.8 кг.	0.3 кг. - 1 кг.
Плацента	0.7 кг.	0.5 кг.	1 кг.	0.5 кг. - 1 кг.
Околоплодна течност	0.9 кг.	0.7 кг.	1 кг.	0.7 кг. - 1 кг.
Нарастване на матката	0.9 кг.	0.7 кг.	1 кг.	0.7 кг. - 1 кг.
Допълнителна кръв	1.8 кг.	1.5 кг.	2.5 кг.	-
Течности в майчините тъкани	1.8 кг.	1 кг.	2 кг.	-
Допълнителни мастни резерви	3 кг.	2.5 кг.	4 кг.	до 1 кг.
Общо наддаване	13.4 кг.	9.7 кг.	17.7 кг.	5.9 кг - 9.4 кг.

Минималният резултат (втората колона) е изчислен на базата на параметрите за бебе с тегло на долната граница за здравословно състояние според медицинските изисквания и най-ниски стойности на събираемите в дългото уравнение. Вероятно се касае за невисока жена, която ще трябва да се бори с „новите си форми“ след раждане. Максималният (третата) изглежда малко по-стряскащ от средния (първата), но всички показатели вкупом създават впечатлението, че са завишени.

Защо е така?

Нарастването на матката, плацентата и гърдите има относително слаба връзка с начина на хранене. В случая храната определя повече чистотата на материала за нарастващата по обем тъкан, отколкото за самия обем. Поради това няма да се спираме подробно на тези фактори. Теглото на бебето също няма да бъде предмет на обсъждане, тъй като зависи и от редица обективни причини като възраст и тегло на майката, гени, раса и т.н. То обаче е определяща величина и е известно, че би трябвало да е равно на около половината от общото наддаване. Дотук всичко изглежда просто и ясно. Сега следват някои променливи, за чието логично изключване ще използвам сериозни аргументи.

Защо си позволявам да не се съглася с общоприетите от медиците стандарти? Много просто. Методът на изчисление е компрометиран, тъй като определени компоненти биват прибавени два пъти, което „двойно счетоводство“ води до значително повишаване на крайния резултат. Да вземем за пример допълнителния обем кръв, който организмът на бременната натрупва, за да обслужва органите на плода. Обикновено теглото му се приема за 2 кг. В действителност сериозните медицински изследвания посочват увеличение с от 800 до 1300 г. Както виждате, веднага намалихме общото тегло с около килограм. По-притеснителен обаче е фактът, че допълнителната кръв се намира в тялото на плода, матката и плацентата, които вече „претеглихме“, смятайки сбора на теглата на тези три компонента. Ето как, изключвайки това грешно събираемо, понижаваме крайния резултат вече с до 2 кг.
Някои други събираеми също биха могли да бъдат игнорирани, особено когато говорим за здравословна бременност, към която би трябвало всички да се стремят. Да започнем със задържането на течности – очевидно нездравословно състояние, което обаче се приема за нормално. Обикновено се случва в долната част на тялото и се характеризира с неприятно отичане на краката - глезените и ходилата. Понякога задържането на течности при бременност може да се отрази и върху врата и лицето.

В наши дни отоците през бременността се срещат често и статистиката посочва, че около 75% от бременните жени, страдат от това „заболяване“.

Съществува опасност симптомите да са класически признаци на по-рядко срещано, но опасно състояние, познато като хипертония, предизвикана от бременността (PIH) или прееклампсия, което изисква сериозно внимание от страна на лекарите, но масовият случай просто доказва липсата на правилен подход към здравето.

Какво съветват специалистите? Движение – разходки, упражнения и дори активна работа, ако бременната се чувства добре. Намаляване приема на сол и отхвърляне на „доказано нездравословните храни“ - пържени, консервирани и т.н. Ако тези предписания ви се струват познати, това се дължи единствено на универсалния причинител на здравните ни проблеми – съвременният начин на живот. Едновременно с препоръките, лекарите неусетно признават, че при подходящ режим не би се стигало до задържане на течности. Съпругата ми беше с фини глезени до края на деветия месец и вероятно не бе прибавила към теглото си дори грам от допълнителните течности, които щедро влизат в горното уравнение..."
Вместо визитка:

Валентин Грандев не е лекар, нито лечител, но има сериозни интереси към здравословния начин на живот. В предговора към книгата си той уточнява: „Идеята да споделя опита си в отглеждането на дете – вегетарианец, отлежаваше в главата ми много години. Появи се още първите месеци, след като се роди синът ми – тогава с изненада открих, че на книжния пазар не съществува четивото, което ни е необходимо. Споделих тази идея със съпругата си, но тя нямаше време, за да се захване с това начинание, затрупана с пациенти от страната и цяла Европа, а и не изпитваше нужда да сподели опита си.

И така, след като дълги години никой не се зае да запълни тази празнота, реших да го направя сам.”