Прочетено: 719 пъти |
Коментари: 0
Гулията (Heliantnus tuberosus), е известна в България като “земна ябълка”, а в Русия я наричат “земна круша” или “волжска ряпа”, в Европа – “йерусалимски артишок”. Най-близкият й роднина е слънчогледът.
В България я наричат още “конска земна ябълка”, “германски картофи”, “земен артишок”, “земен слънчоглед”, “индиански грудки”, “малък слънчоглед”, “захарен картоф”.
Родината на гулията е днешна Бразилия. В Европа била пренесена в началото на 17 век заедно с робите. Робите били американски индианци от племето Тупинамбус и оттам идва и другото име на гулията “топинамбур”.
Малцина знаят, че гулията по хранителни качества може да замени картофите. Тя не е капризна към почвите, не изисква влага и светлина, почти не боледува, не се страхува от вредители, на едно място може да расте до 40 години без всякаква грижа.
Гулията може да се вари, пържи, соли и маринова; тя е изключително полезен продукт за здравословно хранене.
Учените били учудени от разнообразните витамини и минерали, които тя съдържа. По съдържание на желязо гулията превъзхожда моркова, картофите, ряпата и цвеклото. Освен това тя съдържа калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк силиций, магнезий, натрий, флуор, хром и други минерали. Такова оптимално съдържание на минерали засилва имунната, ендокринната, нервната система на човека и подобрява качествата на кръвта му. Гулията съдържа още целулоза, пектин, органични киселини, мазнини, белтъчини и незаменими аминокиселини, витамините В1, В2, В6, С, РР, каротиноиди (каротинът в гулията е 60-70 мг на един килограм). Тя съдържа незаменимите киселини аргинин, валин, лизин, левцин и др., много целулоза.
В това растение е високо и съдържанието на органични поликиселини – лимонена, ябълкова, малинова, янтарна (кехлибарена) и др. Съчетани с витамин С, те имат силно изразено антиоксидантно действие.
Пектиновото съдържание в гулията е около 11% от сухото вещество.
Гулията е особено ценна с това, че е богата на природния аналог на инсулина – инулин (17%), който се препоръчва за болни от диабет. Тя помага за възстановяването на зрението, при малокръвие и атеросклероза при възрастни хора.
Инулинът в гулията възстановява дейността на стомашно-чревния тракт и като сорбент (поглъщащо тяло) частично обезврежда токсичните вещества в червата и кръвта, разтоварва черния дроб и запазва възможностите на организма да се бори с различните заболявания и вредни фактори в околната среда. Гулията повишава устойчивостта му към бактериални и вирусни инфекции на храносмилателните органи, бори се с различните паразити, в същото време създава условия за полезната микрофлора в червата, което обяснява ползата на гулията при дисбактериоза.
Уникалният химичен състав на гулията оказва благоприятно влияние върху всички звена и механизми на болестите на храносмилането. Системната употреба на гулия позволява да се намали количеството на синтетичните лекарства при болни от хипертония и сърдечни заболявания. Природните магнезиеви и калиеви съединения, които гулията съдържа, я правят ефективен и безопасен препарат за лечението на аритмия, хипертония, исхемична болест на сърцето, стенокардия и за предпазване от инфаркти и инсулти.
Пресният сок от гулия се употребява за намаляване киселиността на стомаха при киселини. Сокът лекува още полиартрити и има ясно изразено противовъзпалително действие.
Отварата от гулия понижава кръвната захар и кръвното налягане, повишава хемоглобина, влияе благоприятно на задстомашната жлеза.
Хората в големите градове, които са с лоша екология, трябва да включват гулията в менюто си, тъй като тя неутрализира вредните й последици. Тя извежда от организма солите на тежките метали, токсините, радионуклидите, излишъка от холестерин.Този антитоксичен ефект на гулията е благодарение на общото действие на инулина и целулозата.
От стари и изсушени плодове гулия може да се приготви вкусен компот, без да се слага захар, или полезен квас. Нарежете корените, залейте ги със студена вода и ги оставете на топло място. След 3-5 дни квасът е готов.
Едно от уникалните свойства на инулина е фундаменталното влияние върху обмяната на веществата. Инулинът влияе благотворно още щом попадне в стомаха до пълното му отделяне. Когато инулинът попадне в стомашно-чревният тракт, се разпада от солната киселина и ферментите на отделни молекули фруктоза, които проникват в кръвния ток.
Останалата част, която не се е разпаднала, поглъща ненужните в организма вещества, тежки метали, радионуклиди, холестерин, мастни киселини, различни токсични химически съединения.
Инулинът освен това стимулира перисталтиката на червата, което засилва очистването на организма от шлаки, непреработена храна и вредни вещества. Антитоксичният ефект на инулина се засилва от влиянието на целулозата, която съдържа.
Влиянието на гулията върху сърдечно-съдовата система
Калият и магнезият, които се съдържат в гулията, позволява химическите препарати при хипертониците да се заменят с натуралното растение. Магнезrят в нея е повече от този в лекарствата. Тя е едно натурално средство за лечение на анемия, хипертония, исхемична болест на сърцето, стенокардия; предпазва от инсулти и инфаркти.
При приемането на много антибиотици и противотуморни средства се увреждат бъбречните каналчета и се засилва изхвърлянето на магнезия от организма, а това води до безчувственост на крайниците, спазми на коронарните артерии, исхемия на миокарда, кардиомиопатия и пр. Употребата на гулия предпазва бъбречните каналчета от увреждане и от усложнения.
На първо място инулинът свързва и извежда от организма много токсични и баластни вещества, които попадат в организма с храната.
Второ, той стимулира двигателната активност на стомашно-чревния тракт. Трето, инулинът и неговите фрагменти имат изразено жлъчегонно действие. Четвърто, съдържащите се в гулията полиненаситени киселини неутрализират болестотворното влияние на агресивните свободни радикали и недоокислените продукти от обяманата на веществата. Така в червата се създава алкална среда, необходима за нормалното ферментативно преработване на храната. Пето, гулията укрепва устойчивостта на храносмилателната система към бактерии, вируси и към различни паразити. Шесто, гулията има антисклеротични свойства и подобрява свойствата на съдовата стена, усилва кръвоснабдяването на слизестата обвивка във всички отдели на стомашно-чревния тракт и тъканта на панкреаса, който произвежда много храносмилателни ферменти и хормони. Тези ефекти стимулират процесите на регенерация на поразените тъкани и следователно повишават ролята на гулията при гастрит, доуденит, ентерит, колит, панкреатит и дори при язва на стомаха и дванайсетопръстника.
Заради своите чудни свойства гулията оказва комплексно влияние върху функционалната активност на черния дроб. Тя подобрява оползотворяването на глюкозата, подпомага синтеза на гликогена (полизахарид, който се синтезира в черния дроб), което означава, че осигурява високо ниво на енергийния обмен, което стимулира процесите на синтез на белтъчините, холестерина, жлъчните киселини.
Инулинът в гулията, възстановявайки дейността на стомашно-чревния тракт и частично обезвреждайки токсичните вещества в червата и кръвта, силно разтоварва черния дроб и така запазва неговите потенциални възможности. Тези твърдения са доказани в клинични изследвания.
Гулията е едно от най-ефективните средства за лечение на остър и хроничен хепатит.
Гулията води до нормализиране или съществено изменение на съдържанието на глюкоза в кръвта и изчезването й в урината. Ефектът е обусловен, от една страна, от забавеното всмукване на глюкозата от червата в кръвта, от друга страна, от активизираното усвояване на глюкозата. Когато човек дълго време е боледувал от диабет тип 2, когато се изтощават резервите на панкреаса, с употребата на гулията се засилва изработването на собствен инсулин и като следствие – стабилизиране на показателите на кръвната захар на ниско ниво. С подобряването на въглехидратния обмен се променя и мастният обмен – намалява се нивото на холестерина и триглицеридите в кръвта, което предпазва от атеросклероза на кръвоносните съдове.
Гулията влияе на тимуса. Изследване в Русия показало, че хора с имунодефицит при системна употреба на гулия значително подобряват показателите на клетъчния и хормоналния си имунитет.
Тя е полезна при заболявания на ендокринната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система и черния дроб, помага също при туберкулоза, патология на бъбреците (глумерулонефрит, пиелонефрит, пикочнокаменна болест), анемия, възпалителни заболявания в гинекологичната област, професионални отравяния с тежки метали (олово, цинк, кобалт, никел) и радионуклиди (стронций-90, цезий-137), чести инфекции на горните дихателни пътища, грип, ангина, предтуморни заболявания, висок риск от злокачествени новообразувания; тя е добро средство профилактика срещу тях и е силно ранозарастващо и антибактериално средство.
При сърдечно-съдови болести, като малокръвие, хипертония, аритмия, нарушено кръвообращение, киселини, освен това и при гастрит с повишена киселинност, се приема настойка от една чаена лъжичка дребно настъргана гулия, залята с една чаша гореща вода; настойката се употребява 4-5 пъти на ден, 20 минути преди хранене.
Сок от гулия се препоръчва при гадене, болки в стомаха или червата, продължителен запек. Приема се 2-3 пъти на ден, по една супена лъжица.
Приготвяне на настойка от гулия с вино:
150-200 г настъргана гулия се залива с половин литър сухо вино; престоява 15-20 дни, прецежда се и престоява още 2-3 дни; отново се прецежда ие приема по 15-20 капки три пъти на ден, 1-2 часа преди сън.
Настойка от стъбла и листа:
вземат се стъбла и листа от горната част на растението. Вечерта две супени лъжици се заливат с половин литър гореща вода; сместа престоява до сутринта, след това се прецежда. Настойката се приема четири пъти на ден преди ядене; курсът продължава 20 дни.
Настойка от цветовете на гулията:
цветовете на гулията се събират през септември и се изсушават на сянка; вечерта се взема една супена лъжица сушени цветове и се заливат с половин литър гореща вода; сместа престоява до сутринта в термос; прецежда се и се пие четири пъти на ден преди ядене, по половин чаша, курсът продължава десет дни.
Приготвяне на прах от гулия:
Гулията се нарязва на тънки парченца, без да се обелват корите, и се изсушава на сянка на стайна температура; изсушените парчета се счукват в хаван, може да се смелят и в кафемелачка. Полученият прах съхранява всички полезни свойства на прясната гулия. От този прах се приготвят настойки, напитки и лекарствени средства.
Откъс от книгата "Най-полезните храни" на издателство "Распер", която предстои да излезе
Златно мляко на прах
