Ключови за поставяне на диагнозата са  хроничната диария с или без примеси на кръв, коремната болка, загубата на тегло, може да има обща отпадналост, повишена температура,  извънчревни прояви като афти в устата и ставни болки. Тези оплакванията могат да започнат остро или да се натрупат постепенно, поради което пациентите търсят медицинска помощ късно. В млада възраст заболяването може да имитира апендицит, за който пациентите попадат на операция по спешност, или ставен оток, което се изяснява от ортопеди и ревматолози, докато не се постави коректната диагноза, пояснява д-р Даниела Стоянова, част от екипа на Клиника по гастроентерология на ВМА- София.

Заболяването все още е сравнително рядко за България (въпреки че няма официален регистър, по ориентировъчни данни има около 3000 пациента), но в последните години новооткритите случаи растат, като най-често дебютът е във възрастта от 15-30 г. Пациентите често са активни пушачи.

Генетичното предразположение при тази болест  е до 30%. При фамилната, например, болестта се изявява при децата на възраст, по-ранна от тази на болния родител, и може да протича по-усложнено.

Факторите на околната среда – тютюнопушене, чревни инфекции, употреба на антибиотици, стрес, замърсяване на въздуха и водата, особености на храненето имат централна роля за „отключване” на заболяването, отразяват се върху активността му. Набедени като съучастващи фактори са свръхконсумацията на преработени животински мазнини и протеини, хранителни добавки и подобрители ( особено набухватели, емулгатори) и недостиг на фибри и витамин D в диетата. Дисбактериозата, която представлява качествена и количествена промяна в чревната микрофлора, е предпоставка за възпалението при Болест на Крон, а до нея водят някои ранни събития в живота, например начин на раждане (секцио), липса на кърмене и употребата на антибиотици в най-ранна детска възраст.

Трудността при поставянето на диагнозата се дължи на разнообразието на оплакванията и припокриването им със симптомите при редица други, по-често срещани заболявания, като синдрома на дразнимото черво или възрастовите изменения в червата (например дивертикулозата). Основният диагностичен метод е ендоскопско изследване на лигавицата на червата, с хистологично изследване на променените участъци. В допълнение често се включват интестинален ултразвук, рентгенови или магнитно-резонансни образни изследвания на червата, а също и уточняване на извънчревните форми на Болест на Крон, засягащи меки тъкани, стави, черен дроб и жлъчна система. Има възможност за изследване на тънкото черво с капсулна ендоскопия чрез поглъщане на малко устройство, което прави снимки. В експресната диагностика широко навлязоха и възпалителните маркери в изпражненията (фекален калпротектин, лактоферин), които все по-често се налагат като скрининг за пациенти с упорити чревни оплаквания, съмнителни за дължащи се на възпалително чревно заболяване.

Терапевтичните опции включват базисни средства като месалазин, кортикостероиди, имуномодулатори,  но в момента като златен стандарт се налага ранно включване на т.нар биологична или съвременна терапия (при средно тежките и тежките форми). За съжаление колкото по-мощни са медикаментите, толкова по-значими и дълготрайни са страничните им ефекти, а същото не може да се каже за ефективността им. Работи се усилено по въвеждане в практиката на достъпни и надеждни биомаркери, които да позволят много ранно групиране на новодиагностицираните пациенти на „леки“ и „сериозни“ и да се предопредели избора на идеалния медикамент за всеки от тях. При изчерпване на възможностите за медикаментозно лечение или при желание на пациента опция е  оперативното лечение чрез изрязване на засегнатите от болестта сегменти.

В България тази група болести са във възход. Основният предотвратим риск е във комплексния фактор, наречен „околна среда“ – стрес, неправилен начин на хранене, тютюнопушене, недостатъчен прием на пресни фибри, свръхупотреба на антибиотици още от най-ранна възраст, както и навременно търсене на специализирана консултативна медицинска помощ.