
Житният режим продължава десет дни. На първия ден сутринта се казва един път формулата: „Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“.
Всеки ден трябва да се употребяват:
- 100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота);
- три ябълки (за сърцето);
- девет ореха (за мозъка);
- мед (за кръвта) и лимон;
- минимум 1,5 литра преварена вода.
Приготвяне на житото
Дневната порция жито се разпределя на три части, като е желателно след отсипване на една част, останалите части да остават в добре затворения термос. Това запазва житото в свежо и прясно състояние, а ако се отсипе всичкото сутринта и стои на открито, то се окислява от въздуха и губи от своята хранителност. При всяко ядене се приемат: съответната част от житото, една ябълка и три ореха.
Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне две водни чаши преварена вода с мед и лимон. Сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житният режим се кара много трудно. Затова пийте вода колкото може повече, но само преварена и никога студена, непреварена.
Житният режим е даден за обновяване на клетките на организма и както се вижда, това става на петия ден. Именно на това обновяване се дължат лекотата и хубавото, приятно чувство, които придобиваме от петия ден нататък.
По време на житния режим не се употребява никаква сол, а на ден се приема максимум един лимон. Медът е според вкуса и няма ограничения в приема му. Добре е семките на ябълките да се посадят на подходящо място, като с това ще изразим нашата благодарност за тяхната саможертва.
Отпостване
Отпостването се прави на обяд на десетия ден, като към житото, ябълките и орехите се добавя и ангелска супа, подправена с малко сол. Ангелската супа се приготвя, като се сваряват цели обелени картофи, към които накрая се добавя магданоз, по желание и черен пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според индивидуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда и преминаването към обичайния начин на хранене да се осъществява плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.