Прочетено: 604 пъти |
Коментари: 0
Флорика Топърчану - първата румънка биолог, която изследва живота на Ледения континент
Като дете тя ненаситно чете книги за пътешествия и мечтае да стигне до далечни земи. Години по-късно мечтата става реалност. Флорика Топърчану стъпва на Антарктида и става първата румънка биолог, която изследва живота на Ледения континент, разказва Мартина Ганчева, кореспондент на БТА в Румъния.
„Потеглихме на 31-и декември 2005 година, в Новогодишната нощ. Маршрутът беше: Букурещ-Париж-Сингапур-Пърт/Западна Австралия/ и оттам се отправихме към пристанището Фримантъл, където ни качиха на китайския ледоразбивач Су Лон. Пътувахме в Индийски океан. За първи път в живота си бях в океан и много трудно понесох пътуването, получих морска болест. Пътят ни в открито море продължи 8 дни, когато стигнахме Антарктида“, спомня си тя. Тогава Флорика Топърчану прекарва 44 дни там.
Наблюдава как е ерозирал релефа, изследва примитивните форми на живот, които съществуват в привидно запустелия пейзаж: мъхове, лишеи, водорасли, микроорганизмите, които живеят в почвата, а също и в езерата.
Във водите на езерата от хълмовете Ларсеман има слой от 1.5 метра цианобактерии със значителна дебелина, защото тези водни басейни са праисторически. Те пазят стара флора и фауна, стари форми на живот от тези еволюционни времена.
По време на изследователската си работа Флорика Топърчану открива, че антарктическите риби съдържат протеин, който функционира като „антифриз“, т.е предпазва кръвта им от замръзване. Тези протеини, изолирани и пречистени в лаборатория, могат да се използват в производството на сладолед с кремообразна консистенция и без вода.
Чували ли сте за перилни препарати, които действат със студена вода? Това е едно от приложенията на един микроорганизъм, който съдържа ензими, адаптирани да функционират на ниски температури. Студът не е единствена трудност на терен.
„Минах и през ураган“, спомня си Флорика Топърчану. В този ден тя регистрира дневна температура/ замервания се правят 2-3 пъти дневно/ и казва на своя колега Теодор Неогица: „Незнам какво се случва, температурата не варира, стои все 2 градуса по Целзий!“. Струва й се висока, защото обикновено е под нулата през деня, а нощем- минус 15-18 градуса. А той й отговаря: „Чакай малко, и ще дойде“. И наистина, започва да духа вятър, който става все по-силен, докато не се превърна в ураган.
Флорика Топърчану пази още много спомени: като красивото Северно сияние, а също козунакът със стафиди, приготвен от готвача на руската станция. В антарктическия си дневник румънката е съхранила и кадри, свързани с проф. Христо Пимпирев, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и доайен на българската антарктическа научна програма, и България.
Именно тя е фотографът, който на 20-и юни 2005 година заснема подписването на Меморандума за сътрудничество между Румъния и Австралия, от една страна, от друга: между Австралия и България.
Оригинален канадски кленов сироп
