Витамините са вещества, които се набавят с храната и са жизнено важни за поддържане на нормалните обменни функции в организма.

Те са вещества, които нямат характер на лекарствени средства, независимо от високата им и безспорна биологична активност. Всъщност, витаминните препарати намират широко приложение като фармакологични агенти,които се вместват по различен начин в механизма на възникване на различни болестни състояния, които не са свързани с недостига им в храната.Това обяснява непрекъснатото увеличаване производството на витамини.

Състояние на недостиг в организма може да се развие независимо от хранителния режим - напр. при някои болестни състояния, свързани с нарушено усвояване или оползотворяване,както и при рязко повишаване на нуждите от тях по различни причини. Витамините могат да притежават и друго, невитаминно, специфично за конкретното съединение действие.

Познаването на всеки конкретен витамин е от изключително значение. При много заболявания витаминни препарати се прилагат само защото се прави груба аналогия между клиничната картина на заболяването и симптомите, наблюдавани при недостиг на определени витамини в храната. Безразборното и необосновано лечение, както и самолечението с витамини крие опасности за здравето. Погрешно се счита, че витамините са лишени от странични ефекти. Те зачестяват при едновременното и неоправдано прилагане на витамини заедно с други лекарствени средства, което лесно може да бъде обяснено с взаимодействията помежду им. Като се има предвид развитието на съвременната фармакология, то реалната нужда от използването на витамини в ежедневието трябва да се преценява особено критично. Подобряване на болестното състояние след прилагане на лекарства, без витамини се наблюдава в повече от 40 на сто както при органичните, така и при неврологичните заболявания.

Какво е провитамин?

Някои витамини се набавят чрез храната под формата на неактивни техни предшественици или провитамини, които в организма се превръщат във витамини. Така напр. се осъществява задоволяването нуждите на организма с витамините А и Д. Провитамините се отличават от биологично активните витамини в химично отношение. Както витамините, така и провитамините, които се съдържат в храната,се поемат чрез чревната лигавица на организма чрез дифузия. Това е възможно, когато концентрацията им в храната е достатъчно висока. Освен това се наблюдава и усвояването им при по-малка концентрация в храната. В едни случаи организмът може да поеме наличните минимални количества витамини, а в друг - да предпазва тялото от поемането на високи количества.

Витамините биват водноразтворими и мастноразтворими.

Една от основните функции на водноразтворимите витамини е да удоволетворяват нуждите на организма при образуване на активни ензими - витамините В1, В2, В3, РР  и др. Мастноразтворимите витамини пък не спадат към коензимите, но и те изпълняват своята биологично активна функция в комбинация със специфични белтъци.

Витамините В1, В2 и РР напр. участват активно в окислително -редукционните процеси в организма. Витамин В12 взема участие в синтеза на съединения, необходими за разграждането на глюкозата. Витамин РР  напр. понижава нивото на холестерола в кръвта. Нивото на холестерола в кръвта се понижава от витамин С, а се повишава от витамините А и С.

При недостиг на витамин В1 и В2 в храната също се намалява усвояването на белтъчините.