Прочетено: 700 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Съветите са на Светла Русева, основател на ФБ група" Бързо, лесно, вкусно - Веган".
В Европа кестенът е пренесен от Мала Азия от древните гърци и римляни, които както Гален, описват плодовете му като храна и лекарство.Населението от Италия, Испания, Ю.Франция, Корсика, Сицилия, Крит и др., започват да го отглеждат успоредно с маслината, смокинята и черницата, като използват плодовете му за обикновена и обредна храна.
В днешно време, благодарение на новите биохимични методи на изследване, се преоценяват хранителните, диетичните и енергийните качества на кестените и те вече се използват по-широкото в кухнята на народите. Според данни на FAO, световното годишно производство на кестени е над 500,000 тона, като основни производители са Китай и Корея. В Европа Италия е водеща – 80 х. тона, а след нея са Испания, Португалия , Франция и Балканските страни.
Днес кестените са се превърнали от „храна на бедните”, в екологически чиста и диетична храна за различни цели. Те се използват варени, печени, като брашно за хляб и сладкиши, включително и за заместител на кафе, както и за ястия и супи типични за районите и населението традиционни производители на кестени. Във Франция се произвеждат т. н. „ марон сукре”- захаросани кестени.
В съвременните условия на развитието на науката за храненето и биологичното( органично) земеделие, кестените се считат за подходяща за човешкия организъм храна с висока биологична и енергийна стойност, поради техния специфичен химичен състав.
От една страна ги сравняват с житните поради това че съдържат голямо количество въглехидрати, а от друга страна – с ядките на ореха , бадема и други черупкови, макар че съдържат далеч по малки мазнини от тях.
Най-характерно за кестените е високото съдържание на въглехидратите, което определя и тяхната сравнително висока енергийна стойност. Те се намират под формата на скорбяла ( 34-37%), но също така и като лесно усвоими захари- главно захароза ( 6-8%), малко глюкоза, фруктоза, малтоза и други.
Подобни захари липсват в пшеницата, орехите или картофите. Затова въглехидратният комплекс на кестените, като икономичен и непосредствен източник на енергия за организма се препоръчва при много диети и заболявания, но се изключва от храната на диабетично болните.
Освен това въглехидратите и кестеновото брашно се препоръчат за приготвянето на детски храни, особено при алергично болни, които имат непоносимост към краве мляко и лактоза, както и към зърнени храни. Друго предимство на кестените е високото съдържание на хранителни влакнини( 3-7%), които са главно полизахариди, които не се усвояват от организма , но спомагат за перисталтиката на червата, намаляването на холестерола в кръвта и нормалната микро-флора в храносмилателния тракт.
Протеините в кестените, в сравнение с житните са по-малко (2-3%), но с висока биологична стойност . Белтъкът се характеризира с високо съдържание на незаменими аминокиселини особено на триптофан, лизин, метионин и някои други, които човешкия организъм не може да синтезира и трябва да ги набави с храната. Липсата на глутен прави кестените подходяща храна за някои алергични болни, но неподходящи за получаване на хляб без прибавка на пшеничено или ръжено брашно или предварително извлечен от тях глутен. По своята хранителна и биологична стойност протеина на кестените е еквивалентен на протеина на млякото и яйцата.
Липидите( мазнините ) в кестените, за разлика от тези в орехите , бадемите, кашуто и други, са малко ( 2,0-2,6%), но високо качествени. Те съдържат голямо количество незаменими ненаситени мастни киселини и особено на линолова киселина . Тя, заедно с другите полиненаситени мастни киселини участвуват в биосинтезата на добрите ейкозеноиди ( клетъчни хормони), които повишават имунната защита на организма. При това мазнините на кестена не съдържат холестерол, поради което ги препоръчат за сърдечно болни.
Минералните вещества в кестените , и особено на някои макро и микроелементи са в достатъчно високо количество, което покрива голяма част от дневната нужда от тези елементи.Такива са калий , желязо, цинк, мед и манган, които участвуват в подържането на нервната система, сърдечната дейност, клетъчните мембрани и активността на много ензими. Ниското съдържание на натрий (100 пъти по-малко от това в белия ориз), позволява кестените да се препоръчат в менюто на хора с високо кръвно налягане.
Витамините, особено от група В, като тиамин (В1), рибофлавин (В2), пантотенова киселина (В3), ниацин (В5), и пиридоксин (В6), които са термоустойчиви, и не се разрушават при обработка, увеличават още по-вече хранителната репутация на кестените. Освен това за разлика от житните така и ядките, кестените са сравнително добър източник на витамин С. Както е известно аскорбиновата киселина е естествен антиоксидант и намалява вредните ефекти на свободните радикали върху човешкия организъм.
Кестените съдържат не само хранителни и биологически активни вещества . Те са богати и на много летливи продукти, някои от които се образуват при варенето и печенето им, .и имат приятен вкус и аромат.
Диабор - капки за регулиране на кръвната захар
