Съветите са на Владимир Въжаров, автор на книгата - наръчник “Лечебните гъби в България”, в която за първи път у нас са описани над 50 вида гъби, с широк спектър на лечебно действие. Лекцията му е от форум “Лечебната сила на природата срещу онкологични заболявания“ - 2022 г., организиран от Айдън Мустафов.

Времената, в които живеем са много особени и напрегнати. Покрай стреса възникват много заболявания. Но по-важното е в живота да не влагаме психология. Това е излишно. Реката на живота върви и ние се носим по нея, и когато започнем да се съпротивляваме, тогава ни удря нещо. Спираме някъде по реката и оставаме в състояние на неподвижност, което е много опасно.

Не се ли отстрани причината за тежкото заболяване има само "замазване".

Лечебните гъби

Първата гъба, която искам да разгледам е червената мухоморка (Amanita Muscaria). Тя, може би е най-мистериозната гъба, която хората са използвали от древността. В народните лечителски и нелечителски практики има невероятни излекувания с червената мухоморка. Използва се и в шаманизма за предизвикване на различни състояния, предсказване на бъдещето и за лечителски практики. Гъбата е красива. Опитвам се през последните години да разсея мита за нея, че е отровна и смъртоносна, но хората трябва да са внимателни с нея.

Червената мухоморка има "сестра" и това е булка-гъба (Amanita caesarea). Тя е изключително вкусна и ядлива гъба. Затова я наричат аманита цезарея - гъбата на императорите.


След това при мен дойде жена с рак на панкреаса, която направи 4 курса на лечение с извлек от червена мухоморка.

Най- голям успех обаче има лекуването с гъбата при кучешката тения. Много пациенти у нас страдат от това заболяване. При мен дойде жена, която имаше кучешка тения в черния дроб. Помогнах й. Към момента имам информация, че извлекът е помогнал на над 200 души да се освободят от кучешката тения.  

Какво влияние оказва червената мухоморка?
Тя действа върху т.нар. жизнен нектар.

При различните народи то се среща под различно наименование: хома, сома, амброзия, амрита и пр. Гъбата увеличава жизнеността на човека. Като вторичен ефект, оказва въздействие върху психиката. Този извлек е вземан от около 1200-1300 души, вкл. има и такива, които са го пили профилактично. Представил съм изследвания в БАН и в Биологическия факултет на Софийския университет, а  Александър Душков, докторант в БАН, работи върху въпроса за червената мухоморка и някои други лечебни гъби.

Душков работи в Института по молекулярна биология на БАН под ръководства на проф. Ива Угринова. Владимир Въжаров дойде в БАН и изнесе лекция, че червената мухоморка не е това за което всички сме мислили, и че представата за тази гъба съвсем не е правилна. Когато червената гъба я видите в гората, не е желателно да я вземете с голи ръце и да си я хапнете напр. Така не става лечителския процес. Отрова на езика на фармакология означава както нещо, което разрушава нашите тъкани, така и субстанция, която променя поведението, възприятието и така също ни кара да се чувстваме зле. Така, че в този смисъл червените мухоморки могат да се нарекат отровни. Това се дължи на съединението ибутенова киселина, която се съдържа изобилно в червената мухоморка. Тя е стимулатор на централната нервна система и се създава симпоматика, която напомня натравяне с алкохол напр. Гъбата не нанася поражения на черния дроб и се изхвърля сравнително лесно от организма. Червената мухоморка не може да се консумира в суров вид, трябва да мине през определена обработка, да премине правилен начин на сушене и на екстракция, тогава ибутеновата киселина се променя до съединението мусцимол, и действа за успокояване на излишната нервна дейност. Това е причина хората, които я приемат като излек да казват, че имат по-спокоен сън. Мусцимолът не се усеща като прием в тялото, дори чаша кафе ще я усетите повече. Прескочи ли се проблемът с ибутеновата киселина, червената мухоморка е напълно годна за консумация. Тинктурата на Въжаров е била изследвана в два научни института и е доказано, че тя не съдържа никаква ибутенова киселина. Отделно от това самата гъба е богата на различни вещества, на много витамини, имуностимулиращи съединения, които имат забележителната роля да търсят и разпознават в тялото тумори: на бял дроб, млечна жлеза, простата. Наблюдавали сме, че малки количества от червената мухоморка правят да секне клетъчното делене в огромна степен и в момента се изясняват биохимичните пътища, които стоят зад тези ефекти.

Няма панацея, но гъбата е нещо широкообхващащо, и то от лечебните сили на природата.

Гъба Удино Ухо

Това е китайска дървесна черна гъба (Auricularia auricula-judae)

Препоръчва се при тромбофлебит, 1-2 пъти седмично, често присъства и в менюто на китайските ресторанти. Тези гъби за които говорим са изследвани и антиракови.

Обикновена манатарка

Наричат я още меча гъба, самунка или само манатарка (Boletus edulis). Тя съдържа най-много селен от всички гъби, както и има високи нива на органично злато- 235 нанограма/ гр. За нея казват, че съдържа още 8-те незаменими аминокиселини и води до добро здраве, ако се хапва редовно.

Дерматолози и козметици уверяват, че кремове с манатарка подмладяват повяхващата кожа.

Изключително ценна гъба както за лечение, така и за консумация. Според местоположението й, гъбарите различават 5 варианта на манатарки, всичките са ядливи. Много е вкусна и сушена. Може да се познае доброто качество на тази гъба, когато си плъзнете пръста по резенчето, да се усеща като коприна. Освен това гъбата има аромат на много качествена луканка.


Тя е една от двете гъби, открити през 1992 г., заедно с Ледения човек Йоци, за когото е установено, че е на 5300 г. Прахановата гъба присъства във фармакопеите на Унгария, Китай и Индия. Тя също е противоракова гъба. Тя расте върху различни приемници, но най-ефективна е, когато е расла върху бреза.


Също популярна антиракова гъба. Вирее по иглолистните гори, среща се около 100 варианта.

Най-лечебни за нас са билки, гъби, продукти, които се срещат по нашите географски ширини. Среща се по върбите, около водните басейни.


Тя също е дървесна, расте върху иглолистни растения, по-рядко а върху бреза. Става много голяма. В Япония се счита за противоракова гъба. Чаят от нея е мек и сладък, но остава лек горчив вкус. В билкарството се използва още против треска, хронична диария, невралгия, неврологично главоболие, силно уриниране, жълтеница и простуди. Може да се използва ежедневно като тоник за устойчивост на организма.   


Тя има противораково, противовъзпалително, антивирусно и антибактериално действие. В Италия и Полша се използват за изхвърляне на паразити от храносмилателния тракт.

Тя е една от гъбите, открити с останките на Ледения човек Йоци.

Изсушена, смляна и изпечена може да се използва при кървящи рани като хемостатик и антисептик.

Силна противоракова гъба. Помага и при рак на пикочния мехур.

Статията е информативна, и не заменя консултация с лекар и специалист!