Съветите са на д-р Ваня Косева, педиатър, хомеопат и психотерапевт пред Дарик радио.

Живеем в динамични времена. Младите хора често изпадат в състояние на бърнаут, т.е на професионалното прегаряне. То започва като изтощение, апатия, и стига дотам човек да се съмнява в своите способности. Такъв родител изпитва психическа, емоционална и физическа умора. Родителите с бърнаут са с изчерпан емоционален ресурс и за тях е предизвикателство да поддържат топла емоционална връзка.

Връщайки се у дома, той може още на вратата да прегърне своето дете и да му каже колко много го обича, колко много му е липсвало през деня, и в следващия момент то започва да тича, да иска да играе, да прави бели и иска своето пространство и внимание. Само че, родителят, който е уморен, няма как да реагира адекватно и или ще му се скара, т.е реагира с вербална агресия, или с физическа агресия, т.е дори може да го удари. И ако това се случва често, това започва да влияе на децата.

Често най-малкото нещо изкарва извън равновесие родителят, т.е той заради бърнаута няма капацитет да се справи дори с най-леките усилия, които животът изисква.

Както при възрастните, така и при децата се наблюдава хроничен стрес. И в резултат на него, имунитета спада. И тогава най-леките инфекции могат да разболеят детето.

Добре е родителите да си дадат сметка, че тяхното поведение се отразява на здравето на тяхното дете. И когато осъзнаят това, то ще даде възможност на родителите да коригират своето поведение.  

Амбивалетните сигнали, които те подават в общуването, водят до появата на тревожност, несигурност, невротизъм при децата, изразяващ се в агресивно поведение или поведение, търсещо внимание, а нерядко става причина за нещо, което педиатрите наричат „често боледуващо дете“. Педиатрите, които наблюдават такова дете започват да си задават въпроса „Защо те се разболяват толкова често след като изследванията са наред?“ Бактериални, вирусни инфекции ли са само причина за това?

Тогава педиатърът е длъжен да попита за семейната динамика, защото причините едно дете да боледува често могат да са и психологически.

Говорим вече за пандемия от бърнаут в съвременното общество. Често липсва връзката не само родител-дете, но и родител- родител, както и връзката на човека със самия него се загубва. Родителят присъства в семейството, но емоционалната връзка я няма. От една страна, той дава за кратко внимание и топлота на своето дете, а в следващият момент, именно заради бърнаута, вече е изнервен, агресивен и дори биещ човек. Децата започват да реагират срещу това или с агресия навън / бият се/ или с агресия навътре / самонараняват се, развиват по-късно депресия или хранително разстройство/, или започват да не се подчиняват на родителите си, като така изразяват протест срещу случващото се.

Често боледуващите деца след време може да развият хипохондрия, за да обяснят срива на здравето си.

Когато на родителите се обяснят психичните причини, които разболяват техните деца, много от тях започват да отричат, да казват на лекаря, че всичко в семейството е наред, и не чуват това, което лекарят им казва. Защото целта е проблемът във фамилната психодинамика да бъде отстранен.

Родителите трябва да осъзнаят, че грижейки се за себе си, се грижат и за своето дете. Родителят не трябва да допуска бърнаута да го превземе, защото заради него, той ще има проблеми в работата си, тъй като няма да може да се справя с професионалните си ангажименти както трябва, и към това ще се прибави и това, че той става лош родител, който не може да се справи и в семейството.