Съветите са на д-р Людмила Емилова.
По време на холерната епидемия руските войници, които са отивали да воюват, са пиели по един черпак квас от червено цвекло. Известно с направо чудодейните си свойства да елиминира токсините, да пречиства кръвта и черния дроб и да лекува възпаленията, червеното цвекло е на особена почит в руската кухня. (А и не само в нея - цяла Европа го обожава, също народите в северните части на Африка и западна Азия.)
В кваса от червено цвекло, наречен „червена кръв от природата“ се съчетават лечебните качества на цвеклото с естествената ферментация и пробиотичните бактерии, резултат от нея. Давали са я на хора изтощени от болести, хора със храносмилателни проблеми, с високо кръвно и запушени кръвоносни съдове, с болен черен дроб, раково болни и хора с тежки алергии. Тази напитка е детоксикираща, енергизираща, вкусна и толкова полезна в сезона на настинките и вирусите!
Ето как се прави според тази национална кухня квас от червено цвекло:
Обелете цвеклото (ако е от органично земеделие само го измийте грижливо) и го нарежете на кубчета. Сложете го в чист голям буркан - до 3 л, добавете две лъжици морска сол, и кафена чашка цвик от истинско кисело мляко. Нарязаното цвекло трябва да запълва една трета от този буркан.
Цвик можете да си направите като прецедите през марля една кофичка кисело мляко, в която сте сигурни, че има Лактобацилус Булгарикус. Течността от прецеждането е цвик. Може да се използват и пробиотични капсули, ако не консумирате кисело мляко.
Долейте с изворна или слабо минерална вода като оставите няколко пръста празни до повърхността и сложете капак, но не плътно, за да влиза малко въздух. Сложете буркана на топло място и разбърквайте с дървена лъжица два пъти дневно. От дъното започват да се надигат мехурчета, това значи че процесът на ферментация е в ход. Понякога се образува утайка на повърхността, която прилича на плесен и която трябва да бъде махната.
След 7-10 дни квасът е готов. Но винаги зависи и от температурата и качеството на цвика, така че може и по-дълго да чакате. Вкусът му е приятно солен, а цветът наситено червен. Може да се наложи да почакате и повече. Понякога може и да не се получи, особено ако го правите с вода от чешмата, в която има хлор или ако има загниваща част от цвеклото. Тогава квасът има дъх на гнило и трябва да се изхвърли.
Можете да обогатите рецептата с
кори от портокал, ако не са пръскани, или с
лимонова трева.