Христа Маринова и Петър Добрев от "Fluffy Paws of Bulgaria” отново пред "Здравница".

- Как се развива дейността на Fluffy Paws of Bulgaria за близо 1 г. от създаването?
- Ние стартирахме като фейсбук страница, където чрез снимки да обърнем внимание на проблема с уличните котки в България. Доста бързо обаче дейността ни се разрасна, започнахме да се борим за конкретни случаи на бездомни или болни животни. Разширихме екипа си, направихме си уебсайт и започнахме не просто да подпомагаме други организации, а самите ние да спасяваме и задомяваме улични котета. До момента равносметката ни е 40 спасени котета, което ни се струва, че за доста малък екип без регулярно финансиране, не е лошо като статистика.  Всички наши котенца получават пълна медицинска грижа и следва внимателен подбор на осиновители.Не даваме коте на всяка цена, а само ако сме сигурни, че ще попадне в добри ръце. Като че ли за една година успяхме в това си желание и поддържаме чудесни взаимоотношения с всички хора, на които сме давали котенце. 

- Какво ново при вас?
- Краят на пролетта и началото на лятото е време, в което доста улични котки раждат, съответно и много котила биват изоставяни от недобросъвестни собственици. Миналата година ние спасихме 3 бебенца котета, още с пъпна връв, които бяха оставени да умрат. Тази година отново не ни подмина подобен случай и се наложи да поемем грижата за 6 новородени, на не повече от седмица, които бяха изоставени в кутия за обувки. Беше невероятен късмет, че в същото време имахме майка кърмачка вкъщи, която тъкмо беше родила 4 бебета. Героичната мама Ани веднага прие и новите шест и в момента кърми 10 постоянно гладни котета! Ние се опитваме да я облекчаваме доколкото може, храним я с най-добрата храна, а бебетата дохранваме с биберон с адаптирано котешко мляко. Но големият герой си остава Ани, която се грижи неуморно за своите биологични и осиновени рожби, без да прави никаква разлика между тях. Може да се каже, че в момента имаме едно малко котешко родилно, което всеки ден ни зарежда с дози любов и положителни емоции.

- Какво разбрахте по-добре за това време за света на животните и за света на хората?
- Разбрахме, че когато човек има желание, може да направи много. Бързо създадохме малка общност около себе си, което е много приятно и окуражаващо. Запознахме се с много хора, които искат и могат да помагат. Всяко осиновено коте печели поне 10 години към живота си – гледани правилно, котките живеят близо 15 години вкъщи, докато на улицата не оцеляват повече от 4-5. Искрено се радваме за всяко едно от нашите спасени котета, но и си дадохме сметка, че няма как да помогнем на всички. Опитваме се да намерим баланса и да оценяваме това, което вече сме постигнали. Даваме си сметка, че нашата дейност е капка в морето, на фона на общия проблем с бездомните животни в България, тъй като преобладаващо липсват адекватни общински политики, особено що се касае за котките. Опитваме се обаче да работим за някаква промяна, първо в нашия малък Балчик, а заедно с други сходни организации, и на национално ниво. В последно време се разчуха безброй случаи за политическо безхаберие и злоупотреба с бюджетни средства и това е проблем, с който и защитниците на животните се сблъскваме. За жалост видяхме и, че масово в обществото липсва и добра информираност за теми като кастрация, ваксинация и т.н.

- Какви трудности имате?
- В най-непосредствен план, надяваме се всичките ни 10 новородени котета да оцелеят и същевременно малко се притесняваме какво ще стане, когато поотраснат и започнат да тичат и скачат наоколо. Освен за мъниците, се грижим в момента за още 7 котки, на които търсим дом, и се притесняваме, че ако бързо не намерим осиновители, в един момент ще бъдем затрупани от работа. Новородените са още много малки, но скоро ще имат нужда от повече пространство, от доста храна и котешки тоалетни, но за сега гледаме да не мислим за това, а само да се грижим всеки ден да растат и да се развиват пълноценно. Забелязахме, че лятото осиновяванията вървят по-бавно, но се надяваме скоро да се засилят.

В по-общ план, имаме нужда от по-голямо пространство, където да се грижим за нашите котенца. В момента ползваме една постройка като временно убежище, но тя е доста малка, а ни е трудно да подминаваме случаи. Отделно гледаме котенца и по къщите си. Надяваме се след време да имаме адекватно място, където да концентрираме дейността си, а условията за котенцата да са максимално добри. Отваряме скоба, че никога не затваряме котенца в клетки, както напоследък стана ясно, че правят някои организации. Спасените от нас животинки имат всички удобства на домашната котка, единственото, което не можем да им осигурим, е постоянното човешко присъствие, но именно за това се стремим максимално бързо да им намерим истински домове. Всяко осиновяване е безплатно.

- Кои са повече: виртуалните или реалните осиновители?
- Точно, защото нашата идея е да даваме само временен подслон на котетата, преди да им намерим постоянен  дом, фокусът ни е повече върху търсенето на реални осиновители. Сега, с новите 10 бебета, определено ще се надяваме вече да имаме и повече виртуални осиновители, защото мъниците трябва да станат поне на месец и половина, преди да можем да ги отделим от майката. Използваме случаи да благодарим на вече наличните ни виртуални осиновители, които ни помагат страшно много, не само със средства, но и по всякакви други начини.

- Защо някои хора лесно изхвърлят или връщат коте от дома? 
- Всяко домашно животно е ангажимент, то изисква грижи и някаква отдаденост и дисциплина и от страна на стопанина. За жалост много хора взимат коте по прищявка или без да се замислят какво реално означава да имаш домашен любимец. Особено малките котенца са доста игриви, изискват повече внимание, а се случва да правят и бели. Но човек си взима любимец, не плюшена играчка. Възможно е някоя ваза да бъде счупена, по дивана често ще има косми, но пък радостите и приятелството ще са за десетки години.

По-големият проблем тук е с кучетата, които изискват много по-голямо усилие от страна на самия стопанин, който трябва да възпитава и обучава животното, а не просто да го храни.

- Защо има толкова много изхвърлени котета-бебета напоследък?
- При котетата наистина най-големият проблем е с новородените – поради ред скрупули, недоимък, суеверия, обща неинформираност и липса на общински политики, бездомните котки рядко се кастрират. Това означава, че всяка година женските раждат поне по десетина котенца. Така бързо се оформят огромни котешки колонии, които започват да създават проблеми за живеещите в съседство. Хуманният начин да решим проблема обаче не е да избиваме поголовно новородените, а просто като имаме действащи кампании по кастрация и осиновяване – нещо, което се случва по света и не е нужно да откриваме топлата вода.

- Споделете някои от най-вълнуващите преживявания от работния ден?
- С мъниците, които имаме сега, е изключително приятно да гледаме как от ден на ден имат огромно развитие. Например а едно от шестте котенца, които взехме от кутията за обувки, прояде месо за първи път. Досега то настояваше да суче и спинкаше с малките четири рожби на мама Ани вместо със своите братчета и сестричета. Малките котенца се развиват страшно бързо, допреди няколко дни не можеха да ходят, а вече подтичват и се боричкат взаимно. Да прекарваш време с тях е истинска анти-стрес терапия, много е зареждащо. Но и по-големите котки, които имаме, са страшно любвеобилни и използват всяка минута с нас, за да ни го покажат. Ние имаме малко лошия навик да се привързваме към повечето бездомничета, които приютяваме, което ни натъжава всеки път, когато трябва да се разделим с някое. Но пък радостта ни е още по-голяма, когато осъзнаваме дългия път, който дадено котенце е извървяло до този момент – често и пряко, и преносно.

- Вие, у дома имате ли си домашен любимец или ви стига натоварването в работата?
- О, разбира се, че имаме и всъщност точно тези наши любимци ни накараха да се занимаваме и с общата си дейност. Всички от нашия екип имаме и кучета и котки, като котките винаги са повече от една . Неизбежно, в някои от новите животинки се влюбваме толкова, че те остават завинаги при нас – вече имаме такъв случай с  малкото котенце Палечка, сестричка на Зари, както и с кучето Ричи. Ричи буквално влезе в колата на двама души от нашия екип и в крайна сметка си остана част от нашия отбор. Кученцето Коко също остана за Дани и Пиа от нашата организация, след като беше спасен от боклука като бебе заедно с още три кученца. Най-малкото от тях – Еспресо, за жалост не оцеля, но другите две – Лате и Мока сега са щастливо осиновени чак в далечна Финландия.

- Какво бихте казали в заключение?
- Надяваме се в скоро време да пуснем подобрена версия на нашия уебсайт, където ще имаме и малък виртуален магазин, приходите от който ще отиват изцяло за нашите животинки.