Безплатно тестване за хепатит С ще има в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“  до 31 август 2021 г.. Кръвното изследване ще става в централната лаборатория на болницата в работни дни между 8:00 и 14:00 часа.  Не е необходимо предварително записване. Няма значение дали изследваният е приемал вода или храна. Пациентите, чийто проби се окажат положителни, ще бъдат консултирани безплатно от гастроентеролог и насочени за по-нататъшно лечение в Клиниката по гастроентерология, където се намира най-големият център за лечение на вирусни хепатити в България.

Поводът за инициативата е Световният ден за борба с хепатита, който отбелязвахме на 28 юли.

Тази година за първи път отбелязваме датата с Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити. Тя беше приета през април след дългогодишни усилия на лекари и пациентски организации. Документът предвижда безплатен скрининг за хепатит В и С във възрастовата група между 40 и 60 г., тестване на бременните жени, както и специални програми към хората от рисковите групи.   Към момента обаче тази програма не е започнала и единственият начин човек да се тества за хепатит С е по негова собствена инициатива, което се случва изключително рядко, защото заболяването протича безсимптомно, а когато се появят първите симптоми, това означава, че чернодробното увреждане вече е доста напреднало.

199 000 са засегнатите от хепатит В в България, а 87 000 са с хепатит С. Поради липсата на симптоматика и на профилактика над 90 % от болните от хепатит С не знаят, че са заразени и съответно не се лекуват, а продължават да разпространяват вируса.

В България хепатит С се диагностицира два пъти по-рядко от средното за Европа. СЗО прие глобална стратегия за достигане на 90% диагностика на хепатит С, 80 % излекуване и 65% намаляване на смъртността, причинена от болестта, до 2030 година. Пресметнато е, че в България за да се доближим до тези цели е необходимо да лекуваме 5000 пациенти с хепатит С на годишна база. За 2020 г. са лекувани едва 700 души.

Същевременно над 800 човека годишно губят живота си в следствие на усложнения, причинени от заразата. Това са животи, които могат да бъдат спасени, тъй като със съвременните терапии, инфекцията причинена от хепатит С в над 99% от случаите може да бъде излекувана напълно. Не така стои въпросът с усложненията – рак или цироза на черния дроб, които вирусът причинява. Освен че е много продължително, лечението на тези болести не винаги е успешно.

„Големият проблем в момента е, че медикаментите са осигурени, но няма кого да лекуваме. Имаме възможност да осигурим терапия на 5000 пациенти на година, а реално през лечение преминават седем пъти по-малко”, заяви председателят на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална  ендоскопия и абдоминална ехография проф. Красимир Антонов. Водещият хепатолог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” припомни, че по данни на Световната здравна организация в момента от вирусни хепатити в света годишно умират 1,4 милиона души, а от смятаната за по-смъртоносна инфекция доскоро - ХИВ  - наполовина - 700 000 души.

„Вирусният хепатит е глобално здравно предизвикателство, което не е получило достатъчно внимание от политиците и световната общност. Нашите знания за истинската тежест на заболяванията от хепатит С в България са оскъдни, защото все още не е проведено репрезентативно национално епидемиологично проучване и не знаем колко точно са хората, носители на вируса. Това води до липса на политически ангажимент - липса на национално приоритизиране на проблема и - като резултат - недостатъчни действия и ангажимент! Регионалният план за действие на СЗО насърчава и напътства държавите-членки да разработят национални стратегии и планове - това са инструментите, които могат да постигнат промяната на национално и местно ниво“, заяви представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски.
''На 28 юли отбелязваме не само Световният ден за борба с хепатита, но и денят, когато е роден д-р Барух Блумберг - откривателят на вируса на хепатит В, създал в последствие диагностичните тестове и ваксината за  хепатит В, труд, за който в последствие бива удостоен с Нобелова награда. Едва ли д-р Блумберг е предполагал, че 50 г. по-късно светът все още ще се бори с последствията от недиагностицирания и нелекуван вирусен хепатит, което принуди Световната здравна организация да постави глобалните цели за елиминация. Някои държави използваха изминалите 5 години, за да създадат национални планове, да развият и осигурят скрининга, лечението, да достигнат до уязвимите групи и да гарантират устойчивост на тези мерки в дългосрочен план. Междувременно българските пациенти бяхме заети да се борим непрестанно по съдебен път за премахване на задължителната чернодробна биопсия за отпускане на лечение за хепатит С.
Когато се бориш със системата за неща, които даже не би следвало да са обект на обсъждане, губиш възможността да се фокусираш върху истинските проблеми и да намериш тяхното решение. Първата по - значима и обнадеждаваща промяна дойде с  приемането на Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, чиито дейности очакваме да бъдат обявени съвсем скоро'', коментира Силвана Лесидренска, председател на Хепактив.