Прочетено: 449 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Ревматоидния артрит (РА) е автоимунно заболяване, което засяга над 70 000 души в България (по неофоциални данни, защото официална статистика няма).
Въпреки че е най-разпространеното ревматоидно заболяване, диагностиката му обикновено се бави с години. Разнообразните, понякога нетипични симптоми, трудният достъп до ревматолог и масовото неразпознаване от личните лекари са в основата на това.
А има съвременни имунологични маркери, които с голяма точност могат да помогнат за правилната диагноза. Става въпрос за високоспецифични автоантитела, характерни за този вид артрит : антитела срещу CCP, антитела срещу MCV, ревматоиден фактор от клас ИгМ, ИгГ и ИгА, както и възпалителни реактанти като СУЕ и CRP.
Aнтителата срещу CCP и срещу MCV се отличават с висока чувстивтелност (82% ) и специфичност (97%) и могат да бъдат положителни средно около 7 години преди диагностицирането на заболяването ревматоиден артрит.
Вместо тях, пациентите често биват насочвани за изследване на т.нар. ревмафактор, който е неспецифичен и често дава фалшиво успокоение, допълва имунологът.
„Болният е първият, който да разпознае болестта (да осъзнае „че нещо е не както трябва”, „нещо ми има” - например болката, отокът и сутрешната скованост в ставите на ръката са налице всеки ден и не минават от само себе си, а напротив усилват се и пречат на работните и битовите задължения) и да потърси помощта на лекаря“, съветва специалистът.
Започването на навременно лечение е изключително важно за това заболяване, тъй като нелекувано, то води до тежка инвалидизация. В допълнение при пациентите с ревматоиден артрит, особено тези, при които заболяването не е добре контролирано,има по-голям риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания и инсулти.
Масло от черен кимион - капсули
