Прочетено: 344 пъти |
Коментари: 0
По българските земи виреят 5 вида глог и още няколко вариетни форми: извит глог, червен глог, черен глог, бял глог.
Плодът на белия глог (Crataegus monogyna) е топчест, месест, червен (рядко оранжев), само с една костилчица. Докато плодът на черния глог (Crataegus laevigata) е тъмночервен, с 3-5 костилчици. Цъфти през пролетта, а плодовете узряват през август - октомври.
Използват се цветовете с листата, само цветовете и плодовете. Плодчетата съдържат захари/ глюкоза и фруктоза/,витамин В и С, каротин /провитамин А/, тлъсто и етерично масло, дъбилни вещества, пектини. Плодовете съдържат и много соли на калия, натрия, участват в клетъчния обмен /т.нар. натриева помпа/, калция, алуминия, фосфора.
Глогът в народната медицина се използва най-вече за лечение на различни сърдечно-съдови състояния. Той засилва енергията на сърдечните съкращения , като в същото време успокоява сърцето, намалява неговата възбудимост, премахва усещането за „сърцебиене”. Билката действа разширяващо върху кръвоносните съдове,подобрява кръвоснабдяването на сърцето и мозъка и внимателно понижава артериалното налягане, отбелязва известният наш билкар Васил Канисков. Билката влияе върху всяка форма на сърдечно-съдово заболяване. В същото време успокоява нервната система.
Комбинацията глог плюс чесън сваля т.нар лош холестерол в кръвта.
Запарка от глогов цвят или глогов цвят и листа, като 1 суп. л. от тях се залива с 250 мл. вряла вода и се оставяда кисне 2 часа. Пие се по една винена чашка 3 пъти дневно преди хранене.
Отвара от плодчетата на червения глог се пие при разстройство, а листа и цвят – при слабо сърце и кашлица.
При гърлобол, главоболие и жълтеница се пие отвара от черен глог.
Сироп от черен бъз - без захар
