Популярното название на алабаша е kohlrabi. Произхожда от немската дума kohl, която означава зеле и rabi - ряпа.
Листата са големи, продълговати и тъмнозелени. През първата година стъблото на алабаша е късо и връхната му част се разраства в стъблоплод (гулия) - частта, която се консумира. За разлика от ряпата, ядливата грудка на алабаша не е корен, а издуване на стъблото непосредствено над земята.
В сравнение с ряпата, алабашът има по-лек и по-сладък вкус, посочват от Градина Иванови, с.Златия.
Съхранение и употреба
Съхранявайте зеленчука в хладилник до 3-4 дни, като плътно го увиете във фолио.
Свежият, млад и хрупкав алабаш може да се използва в сурово състояние самостоятелно, в салата или със сос. Той се съчетава много добре с редица зеленчуци, особено с тези от семейство Кръстоцветни, към които също принадлежи: зеле, карфиол, ряпа, брюкселско зеле, репички. Обелен на резени или кубчета, алабашът може да бъде смесен с други зеленчуци като картофи и задушен с лук, чесън и домат.Задушен на кубчета, алабашът се съчетава добре с месо и домашни птици.
Защо е полезен?
Зеленчукът е с ниско съдържание на калории. Отличен източник е на витамин С, богат е на захари и минерални соли. В алабаша е открито високо съдържание на дитиолиони - фитонутриенти, открити в кръстоцветните зеленчуци, които стимулират производството на важния детоксикиращ ензим глутатион и спомагат за предпазване от рак.
Той подобрява храносмилането. Бори се с наднорменото тегло. Увеличава енергията и действа благотворно на кръвното налягане. Предпазва от анемия. Снижава риска от диабет. Подобрява силата на костите. Грижи се за здравето на очите. Подобрява метаболизма. Счита се, че също предпазва от ракови заболявания.
За какво да сме внимателни!
Алабашът съдържа гоитрогени - вещества, които блокират производството на хормони на щитовидната жлеза, както и усвояването на йод от организма. Eто защо консумацията на алабаш в суров вид трябва да се избягва от хора, които страдат от заболявания на щитовидната жлеза.