Прочетено: 1784 пъти |
Коментари: 0
Милена Ташкова, клиничен психолог и психотерапевт в първо интервю за "Здравница".
Г-жо Ташкова, колко силно коронакризата разтърси емоционалния/вътрешния свят на хората?- Коронакризата може би разтърси живота ни най-вече с това, че го спря за известно време. Оказахме се в принудителна спирка. Излизането от обичайните ни дейности и общувания изискваше адаптация и то бърза, защото все пак трябваше да продължим да работим, да учим, да общуваме. Този необичаен начин на функциониране беше свързан със сериозен стрес, но сега вече можем да гледаме на него като на приключение и изпитание, през което сме преминали.
- Резултатите и ефектите от случилото се ще ни съпътстват още дълго време и това е съвсем разбираемо. Тепърва ще правим своите изводи и осъзнавания, защото до този момент бяхме твърде много в преживяването.
Като ефекти от кризата се очакват раздели, защото ни се наложи да си общуваме интензивно, а това се оказа трудно. Очакват се депресия и състояния, защото базовата ни нужда от безопасност, сигурност и близост беше нарушена.
Очакват се и по-агресивни и гневни поведения, защото не ни се иска да приемем реалността. Виждате, че това отричане се случва с пълна сила и е напълно обяснимо.
По-лесно ни е да приемем световната конспирация, отколкото това, че е възможно да има вирус, за който не знаем нищо и не можем да контролираме.
Всяка криза актуализира схемите, с които живеем още от деца. Например: ако като малки към нас са се отнасяли сякаш всичко, което правим е недостатъчно, сега при създалите се обстоятелства ние ще се мобилизираме, ще изпълняваме стриктно мерките и правилата за безопасност, но независимо от това ще чувстваме, че още нещо можем да направим и ще сме много уязвими. Ще търсим непрекъснато информация за разпространението на вируса и ще сме много тревожни.
Ако пък като деца са ни угаждали, ако са ни спестявали истини, ако са ни утешавали като изпълняват всичко, за което плачем, сега щом се усетим застрашени, ние ще си казваме: "Не може да е толкова лошо. Те ни лъжат, нещата всъщност са съвсем нормални" и ще се самозаблуждаваме. Ще бъдем смели до степен на безразсъдност.
Може би вярната посока е някъде по средата-нито да замръзнем, сковани от страх, нито да бъдем отбягващи и конфронтиращи реалността.
Това, с което можехме да противодействаме е като се опитаме да имаме хигиена на своята информираност, нещо което много хора направиха. Иначе няма как да се спасим от екзитенциалните си въпроси и това всъщност никак не е лошо.
- Увеличиха се хората с тревожни състояния и депресии. Това е напълно очаквано, обяснимо и преодолимо. В основата на депресията стои усещането за самота и безпомощност, а тези две състояния бяха част от живота ни напоследък. Сега, с постепенното излизане от кризата ще започнем да се справяме. Разбира се, ще изисква време и то ще е различно за всеки. Ако трябва все пак да кажа някаква прогноза мисля, че при благоприятни обстоятелства за около 3-4 месеца ще възстановим емоционалното си състояние.
- Да, ще сме лабилни, докато нямаме усещането за сигурност и прогнозируемост. Много години ние живяхме в спокойни времена и не сме се сблъсквали със събития, които да активират тази базова несигурност.
- Никога не съм разбрала от проценти и не съм мислила по този начин за пациентите си. Всеки може да бъде "лабилен" .Аз по-скоро бих използвала думата "уязвим" при определени обстоятелства и житейски кризи - при загуби, раздели, преживяване за самота и несподеленост.
- От коронакризата, всъщност произтекоха и добри неща - дадохме си сметка без колко неща можем, дадохме си възможност да бъдем слаби, други пък несъзнавано се възползваха от възможността да покажат бунтарската си част. И за двете преживявания обаче трябва да се запитаме къде и спрямо кого в живота си преди епидемията не сме успели да ги реализираме. С други думи, пред кого може би трябва да си позволяваме да сме слаби и на кого ни се иска да се противопоставим. И ако успеем да си отговорим, ако успеем дори да променим поведението си, тогава всичко е имало своя смисъл.
- Душевната ни стабилност идва от това да се чувстваме обичани, значими за някого и да имаме усещане за смисъл. Когато имаме това, в колкото и трудна ситуация да се намираме, ще я преминем. Ако обаче тези неща ги няма всяко затруднение, дори и не толкова значимо, може да ни събори.
Визитка:
Милена Ташкова е психотерапевт повече от 22 г. Завършила е "Философия" и "Психология" в СУ" Св.Кл.Охридски". В момента е директор на "Психодраматична работилница". Специалист е и по превенция на хранителните разстройства при ученици от 12 до 18 години.
С Милена Ташкова можете да се свържете на тел.: 0884790859
Едно интервю на Светлана Желева
Златно мляко на прах
