Сега, когато ни се налага да живеем с още един вирус - COVID-19 е още по-важно да укрепваме имунната си система. Ето някои доказани билки, които ще ни дарят с здраве.

Подбел (Tussilago farfara L)
Основното действие на лечебното растение: отхрачващо, омекчаващо, антисептично, противовъзпалително при остри възпаления, облекчава експекторацията, успокоява кашлицата и пристъпите особено вечер и нощем.

Благодарение на тези свойства подбелът се употребява често в лечебната фитотерапевтична практика главно при катари на горните дихателни пътища, остри бронхити, ларингити, емфизема на белите дробове и силикоза.

В народната медицина подбелът се упохребява при бронхити, бронхиална астма, кожни обриви, ревматизъм, нередовна и болезнена менструация, а външно — при флебити, пърхот и червен вятър.

В нашата народна медицина срещу кашлица се препоръчва запарка от смес от подбел, червен кантарион, липов цвят и волски език — по 50 г от всяка билка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка ленено семе се запарват с 500 г вряща вода и, захлупени, се варят 10 мин; като изстине, се прецежда. Това е рецепта на Петър Димков.

Лечебна ружа (Althaea officinalis L)
Основно действие на билката: има установено омекчаващо, отхрачващо и противовъзпалително действие.Тези въздействия на лечебната ружа се свързват с богатото съдържание на слизести вещества в корените й, установяват учените. Корените на медицинската ружа се използват широко и са с доказана терапевтична активност.

Показания за прилагането им на първо място са заболявания на дихателните пътища, придружени от упорита кашлица, магарешка кашлица, бронхити, трахеити и на второ място - заболявания на храносмилателния канал (язвена болест, хиперацидни гастрити). Лечебната ружа се препоръчва при хронични колити и дори при дизентерия. В тези случаи ружата оказва и противодиарично действие. Препоръчва и за външно прилагане при възпалителни заболявания на устната кухина, при гингивити, тонзилити и при конюнктивити.

Народната медицина използва лечебните свойства на ружата като препоръчва гаргари – за болки в гърлото и възпаления на венците, мехлем от корените на ружата – при циреи, абцеси или изгаряния. Запарка от листата на ружата се използва вътрешно за лечение на кашлица, диария, цистит, често уриниране или външно като компрес на очите.

Пресни смачкани цветове от лечебна ружа се прилагат за успокояване на възпалената кожа. Стрита на прах ружа се използва като слепващ агент в производството на таблетки. Сиропите се приготвят от настойки за лечение на кашлица. Отвари, тинктури и лапи от лечебна ружа могат да се използват за всякакви възпаления.

Начин на приложение: Една-две супени лъжици ситно нарязани корени (много по-рядко се прибягва към употребата на листа или цветове от ружа) се извличат с 500 мл студена вода (извличане на студено) в продължение на 1 ден. Полученият извлек се прецежда, подсладява се малко и се пие по една супена лъжица на всеки 2 часа. За същата цел може да се използва и изготвеният в аптеките сироп от корените на ружата.

Черен бъз (Sambucus nigra L)
В народната медицина се използва като потогонно средство и облекчаващо симптомите на хрема, кашлица и болки в гърлото. Плодовете имат леко слабително действие. Последни данни за растението доказват имуномодулаторни свойства.

Приложението му е най-популярно като описания захарен сироп, или под формата на чай от плодовете в следното съотношение: 1 суп.л. плодове или цветове се поставят в чаша кипяща вода. Пие се по половин чаша 3-4 п. дневно.

Стара народна рецепта за приготвяне на сироп от бъз за профилактика против простуда и грип:
В стъклен буркан от 500 мл се редят ред плодове от черен бъз /Sambucus nigra/, отгоре се посипва със захар или фруктоза, ако има риск от диабет. Така се оформят няколко пласта, докато се напълни бурканът ипоследният слой е от захар. Престоява до пълното разтваряне на захарта. След това се прецежда и е готов за консумация. Така приготвеният екстракт е много сладък и може да се разреди според вкуса.

Бяла върба (Salix alba L)
Кората й се използва в народната медицина още от древността. Тя е познато средство за намаляване на температура и болки, укрепване на организма и прочистване на кръвта. Екстрактът от нея се използва против вътрешни кръвоизливи, ревматична треска, проблеми със ставите и цистит. Използва се при лечение на проблеми с черния дроб, бъбреците и сърцето. Добре известно е и нейното антипаразитно и антималарийно действие.

Китайските лекари прилагат бялата върба (известна още като Salix alba или White willow) прилагат от хиляди години. Европейската медицинска наука потвърждава лечебните й свойства много по-късно. През I век Диоскоридес потвърждава тези ефекти. Един век по-късно Гален също я проучва. Модерната наука признава действието на върбата като противовъзпалително и кръвоспиращо средство.  Затова може да се каже, че това е природен аспирин.

В съвременната медицина се използва върбовата кора (дрога Cortex Salicis), която се събира рано напролет - по време на усиленото сокодвижение в растението.

Кората от бяла върба помага при простудни, трескави състояния, висока температура, плеврит, ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур. По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката. Японски учени доказват в изследване от 2002 г., че салициловата киселина (образувана от преработката на салицина в червата) понижава температурата, без да уврежда стомаха.

Кората е известна с антисептичното си действие и се прилага външно върху рани и язви. Тя се употребява при диария и чревни инфекции. В експеримент от 2001 г. немски учени установяват, че препарат от върба има умерено болкоуспокояващо действие при експеримент с група хора, страдащи от остеоартрит.

Тинктура (Salix alba tincture) - В V век пр.н.е. Хипократ описва горчив прах, екстрахиран от върбова кора, който успокоява болката и понижава температурата при треска. Подобни текстове са достигнали до нас и от Древен Египет, Шумер и Асирия. Кората се накисва в етанол за получаване на тинктура. Активният екстракт от кората е салицин - от лат. „Salix", изолиран в кристалната му форма през 1828 г. Салицинът, както и аспиринът, е химичен дериват на салициловата киселина.

Салициловата киселина се синтезира от салицила в организма, но страничните действия на аспирина, които са добре познати, не се проявяват при използване на кората от бяла върба. Знаем, че аспиринът, взет във високи дози, уврежда гастроинтестиналния тракт (може да предизвика гадене, разстройство, кръвоизлив от стомашна или дуоденална язва). Може да доведе до алергични реакции, отслабване или намаляване на слуха, дори до респираторна недостатъчност.

Начин на употреба: използва се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2 л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден. Външно се използва по-концентрирана отвара от кората. За лечение на язви и рани се прилага компрес - парче памучен плат се накисва в отвара и се налага 2-3 пъти дневно. Може да се използва профилактично като билков чай или добавка към храната.

Внимание! Понякога върбата в големи количества може да предизвика странични ефекти като гадене, стомашно-чревен дискомфорт, световъртеж и обрив. Кората не се препоръчва на бременни жени или кърмачки, както и на хора, страдащи от астма, стомашна язва, диабет или бъбречни и чернодробни заболявания. Не приемайте растението при алергия към аспирин или салицил. Не се  комбинира с диуретици, медикаменти, понижаващи кръвното налягане, противосъсирващи препарати, както и с нестероидни противовъзпалителни лекарства. Прекомерната употреба на отварата може да доведе до появата на афти в устата. Пациенти, вземащи антикоагуланти, не трябва да приемат продукти, съдържащи витамин К, освен под лекарски контрол.

Пирински /Мурсалски/ чай (Sideritis scardica Grizeb)
Известен още и като Мурсалски, Алиботушки, Шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от Гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.

Пиринският чай е балкански ендемит. В България е разпространен е в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите . Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и др. магазини на страната. Изнася се и в чужбина.

Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт и малко кофеин. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие. Подходящ за употреба като добавъчна терапия при лечение на коронавирус поради наличието на флавоноиди.

Използваема част - надземната част, брана по време на цъфтежа - юни-юли. Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. Може би това е най-добрата родна билка при кашлица. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето.  Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.

Начин на употреба: 3 супени лъжици от билката се варят в 1л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.

Билкови чайове, които действат ефективно и експресно при простуда са: от риган, мащерка, лайка, лавандула, широколист жиловлек и студен инфуз от шипки. /накиснати от вечерта, без варене/

Добро отхрачващо действие има семето от резене /само запарено с гореща вода/ и отвара от подбел.

Ангеликa (Angelica archangelica L)
Популярен и традиционно използван вид на териториите на Европа, Евразия и Западен Сибир. У нас по-малко популярен и използван вид. Името означава Архангел – според древна легенда самият Архангел Михаил е подарил този вид на монаси, за дасе справят с инфекциозните заболявания. Впоследствие в този растителен вид се доказва наличие на вещества, които наистина имат антисептично и фунгицидно действие.

Растението съдържа ангеликово масло, на на което се дължи приятният му аромат. Съдържа още кумарини, остенол, умбелиферон, фурокумарини, ангелицин, ксантотоксин, псорален, бергапен, органични киселини – ангеликова, оцетна, валерианова, фитостерини, витамин С, калций и фосфор. На тези уникални вещества, които са събрани във вида, се дължат и лечебните свойства. Етеричното масло е богато на феландрен и алфа-пинен.

Видът е известен с приложението си при бронхити, ларингити, бронхопневмонии, като отхрачващо и успокояващо и бактерицидно средство, спомага за прочистването на дихателните пътища. При гастрити, жлъчни и чревни заболявания се прилага като болкоуспокояващо средство, има също и диуретично действие, подпомага моторната и секреторната функция на червата. Има спазмолитично действие при спазми на гладката мускулатура. Подпомага добрия сън и успокоява.

Подпомага изпотяването. За лечебни цели се използва коренът на растението, от който се приготвя чай, като настойка в бяло вино или водка.В аптечната мрежа има няколко вида добавки и екстракти от растението, а в билковите аптеки се намира под формата на сухи корени.

През вековете видът е използван успешно в борбата с чума, холера, морбили, пневмонии и бронхити.

Би могъл да бъде използван за облекчаване на състоянието при тежки инфекции с температура, треска и болки в мускулите, при които не е желателно да се пият обезболяващи, както например при инфекцията с коронавирус.