Прочетено: 592 пъти |
Коментари: 0
В България са познати 5 разновидности на билката дебелец (Sempervivum): четинест, белоцветен, мраморен дебелец и ушница.
Ушницата (Semp.erythaeum), наричана още ушно биле, ушиче се използва съвсем очаквано при болки в ушите, оттам и името й. От смачканите и изстискани листа на билката, предварително загрети, се накапва по няколко капки в болното ухо.
Растението може да бъде открито дори върху покривите на някои къщи, затова има поверие, че върху сгради, където расте не падат гръмотевици, обяснява известният наш билкар Васил Канисков.
На Гергьовден има поверие, че момите трябва да си направят колан от мраморния дебелец, за да „дебелеят”, т.е това е останало от времената, когато храната не е достигала. Затова и в някои райони на страната още го наричат „Дебелаца Мара”.
Отвара от листата на белоцветния дебелец се употребяват при язва на стомаха, спазми в корема,треска, жълтеница,диария, дизентерия, обилна менструация.
С топли лапи от сварените листа на билката се налагат гнойни рани, натъртено, изгорено и циреи.
Пресни листа от дебелец се налагат върху мазоли и брадавици, предварително е необходимо да се отстрани кожицата им.
С каша от пресни листа и свинска мас са мажат напукани ръце и устни, лунички, петна и обриви по лицето.
Масло от бял трън - капсули
