Заедно с пролетта дойде и времето на вкусните аспержи.
Историята на аспержите
Още древните гърци оценявали аспержите. Лекари като Хипократ обаче не са използвали аспержите за храна, а са изсушавали корените и са разполагали мощно диуретично лекарство.
Но за богатите римляни, аспержите са били важна част от всяко хранене. Следователно не е изненадващо, че Катон Старият, около 175 г. пр. н. е., е описал точни методи за отглеждане на зелени аспержи в книгата си „De agri cultura“. Казват, че император Август е бил толкова голям фен на аспержите, че дори е вкарал любимите си зеленчуци в игра. Твърди се, че е дал заповеди на своите слуги, които завършвали с фразата: "citius quam asparagus coqunatur", което може да се преведе като: поръчката трябва да се изпълни по-бързо от аспержите, необходими за готвенето, посочва Градина Иванови.
Римляните донесли аспержите в Европа
Римляните и техните завоевания вероятно са сред причините, довели до това, че аспержите се разпространяват толкова бързо в Европа и особено в Германия. Следващите векове зеленчукът го откриваме в манастирски градини, където учените монаси го отглеждат като лечебно растение.
От 16 век нататък аспержите се появяват на масата за хранене все по-често, и по специално на трапезата на крале и благородници. Луи XIV дори задължил градинарите си да му доставят вкусния зеленчук даже и през зимата.
В Германия аспержите за първи път се култивират като храна в Лустгартен в Щутгарт и вече са широко използвани в средата на 17 век.
Но истинският триумф на аспержите започва в края на 19 век, когато зелевчукът вече е можел да бъде консервиран.
Интересното е, че именно през 19 век аспержите променят цвета си. Ако преди това се отглеждали само зелени, то нежният вкус на белите аспержи станал бил оценен и те така станали по-търсени. В Германия те се отглеждат изключително като бели т.е под земята.
Абсолютно случайно е открито как аспержите остават бели. Глинените качулки над свещичките (младите аспержи), които е трябвало да съхраняват топлината и да предпазват от вредители, били причината аспержите отдолу да останат бледи. Оттам нататък това се култивира чрез натрупване на почва над растенията и изрязване на пръчките под земята.