Прочетено: 273 пъти |
Коментари: 0
Заедно с пролетта дойде и времето на вкусните аспержи.
Още древните гърци оценявали аспержите. Лекари като Хипократ обаче не са използвали аспержите за храна, а са изсушавали корените и са разполагали мощно диуретично лекарство.
Но за богатите римляни, аспержите са били важна част от всяко хранене. Следователно не е изненадващо, че Катон Старият, около 175 г. пр. н. е., е описал точни методи за отглеждане на зелени аспержи в книгата си „De agri cultura“. Казват, че император Август е бил толкова голям фен на аспержите, че дори е вкарал любимите си зеленчуци в игра. Твърди се, че е дал заповеди на своите слуги, които завършвали с фразата: "citius quam asparagus coqunatur", което може да се преведе като: поръчката трябва да се изпълни по-бързо от аспержите, необходими за готвенето, посочва Градина Иванови.
Римляните и техните завоевания вероятно са сред причините, довели до това, че аспержите се разпространяват толкова бързо в Европа и особено в Германия. Следващите векове зеленчукът го откриваме в манастирски градини, където учените монаси го отглеждат като лечебно растение.
От 16 век нататък аспержите се появяват на масата за хранене все по-често, и по специално на трапезата на крале и благородници. Луи XIV дори задължил градинарите си да му доставят вкусния зеленчук даже и през зимата.
Но истинският триумф на аспержите започва в края на 19 век, когато зелевчукът вече е можел да бъде консервиран.
Абсолютно случайно е открито как аспержите остават бели. Глинените качулки над свещичките (младите аспержи), които е трябвало да съхраняват топлината и да предпазват от вредители, били причината аспержите отдолу да останат бледи. Оттам нататък това се култивира чрез натрупване на почва над растенията и изрязване на пръчките под земята.
Оригинален канадски кленов сироп
